БНБ на 147 години – 13-тата най-стара централна банка в света

Малко известен, но впечатляващ факт е, че Българската народна банка е сред най-старите централни банки в света. БНБ е 13-ата най-стара централна банка в света! По-стара от централните банки на много големи и богати държави. Факт, който често се пропуска, а всъщност е силен повод за национална гордост.

Сградата е паметник на културата и една от архитектурните забележителности на столицата.

Тази година Българската народна банка навършва 147 години – институция на почти век и половина. Не просто сграда, а гръбнак на българската държавност.

БНБ, като институция, е основана на 25 януари 1879 г., само няколко месеца след Освобождението, по време на Временното руско управление. В същия ден княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава първия банков устав.

Това прави БНБ първата държавна банка на България и една от първите институции на новата българска държава.

На 6 юни 1879 г. е извършена първата транзакция. С нея България казва нещо много важно: „Ние не сме просто освободени. Ние сме държава.“

По онова време много държави още нямат собствени централни банки. България тогава е млада държава, но мисли държавнически и дългосрочно. БНБ е създадена преди централните банки на редица икономически гиганти. За сравнение Швейцарската национална банка е създадена 28 години след БНБ, през 1907 г.

През 1885 г. БНБ получава правото да издава банкноти. Тогава се ражда нещо много повече от пари – ражда се доверието в българската парична система.

Дейността започва с капитал от над 8,6 милиона златни лева – сериозен ресурс за онова време. Още през 1884 г. се открива първият банков клон – в Русе. До 1928 г. клоновете вече са 109.

Сегашната сграда на БНБ е третата, в която се помещава. Предишните са били малки и временни. Съвременното здание, построено между 1934 и 1939 г., е архитектурен шедьовър. Влизаш вътре и сякаш времето е спряло. Интериорът е запазен почти напълно – включително кабинетът на гуверньора, подреден както през 30-те години. Само компютърът в кабинета на гуверньора напомня, че сме в XXI век.

Вътрешността ѝ включва луксозни мраморни зали и сводове, вдъхновени от италианската архитектура, а интериорът е украсен с мозайки и бронзови елементи.

Малко известен факт е, че в сградата гори вечен огън в памет на служителите на БНБ, дали живота си за страната в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На паметна плоча са изписани имената на служителите и заеманите от тях длъжности. Това рядко се разказва. А трябва.

Цар Борис III е първият български владетел, чийто реален образ се появява върху банкноти (200, 500, 1000 лева) в периода до 1947 г. Цар Симеон II също фигурира на емисии, когато е още дете-цар. А Фердинанд е изобразяван само на монети – златни и сребърни, високо ценени.

Първият управител на БНБ – Лудвиг Карбоньор – остава на поста само няколко месеца. Той е единственият чужденец, ръководил централната ни банка.
След него БНБ вече се управлява от българи – и това не е случайно. 

Добри Божилов е единственият гуверньор на БНБ, който се изкачва от най-ниското стъпало, като книговодител (1902), до най-високото ниво в йерархията. Екзекутиран след 1944 г.

През различни исторически периоди БНБ преминава през войни, национализация, валутни катастрофи, реформи, валутен борд. И въпреки всичко остава стълб на финансовата стабилност.

От 1997 г. БНБ поема отговорната роля да функционира в условията на валутен борд  – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност. От 1998 г. разполага със собствена печатница за банкноти и ценни книжа с най-висока степен на защита. От 1 януари 2007 г. БНБ е член на Европейската система на централните банки. От 1 януари 2026 г., след въвеждането на еврото в България, става и част от Еврозоната, т.е. участва пълноценно и в управлението на паричната политика за еврозоната.

Малко хора знаят, че БНБ има и музей с безплатен вход, който разказва историята на българските пари, банкноти, монети и финансови символи – една история, която започва от Сердика и стига до съвременността. Интересен факт е, че монети, сечени в Сердика, са били легитимно средство за разплащане във владенията на Западната Римска империя. Още тогава е възникнала идеята за общи европейски пари в империята в Западна Европа.

147 години по-късно…

Българската народна банка продължава да е една от най-тихите, но най-важните институции в страната. Без лозунги. Без шум. С огромна отговорност.

Времената се променят. Валутите се променят. Но историята, опитът и институционалната памет остават.

🇧🇬 И това е повод за уважение. И за гордост.