Преди повече от 120 години архитектът Луис Доменек и Монтанер проектира необикновено място, в което светлината, природата, цветовете и изкуството стават част от средата за възстановяване на пациентите
Споменаването на думата „болница“ рядко рисува красиви образи в съзнанието ни. По-скоро си представяме дълги бели коридори, студено осветление, потискаща обстановка, стерилност и онзи специфичен аромат, който усещаме още преди да сме прекрачили прага и остава с нас дълго след като сме си тръгнали.
Сега си представете болница, в която вместо това ви посрещат градини, цветни мозайки, изящна керамика, витражи и красиви сгради, изпълнени с естествена светлина. Място, създадено не просто като пространство, в което лекарите да лекуват пациентите, а с идеята то самото да се превърне в част от лечението.
Вероятно всичко това ви звучи като концепция за болницата на бъдещето, но всъщност историята ни отвежда назад във времето, в Барселона, където това необикновено място е проектирано преди повече от век.
В началото на XX век каталунският архитект Луис Доменек и Монтанер (Lluís Domènech i Montaner) получава задачата да създаде нова болница за бързо разрастващата се Барселона. Резултатът е „Hospital de Sant Pau“ – архитектурен комплекс, който превръща едно лечебно заведение в нещо, наподобяващо малък град, потънал в зеленина.
Днес UNESCO го определя като най-големия болничен комплекс в стила на каталунския модернизъм и едно от най-забележителните архитектурни произведения от началото на XX век.
Болница, родена от едно завещание
Началото на историята е свързано с каталунския банкер Пау Жил и Сера (Pau Gil i Serra). В завещанието си той оставя средства за построяването на нова болница в Барселона, но поставя едно интересно условие – тя трябва да обедини най-новите за времето си постижения в технологиите, архитектурата и медицината.
Градът действително има нужда от нея. Старата „Hospital de la Santa Creu“ функционира в сгради с история от XV век, които в началото на XX век вече са недостатъчни и считани за неподходящи за нуждите на модерната медицина.
През 1901 г. е взето решение новата болница да обедини наследството на Пау Жил и старата лечебна институция, а проектът е поверен на един от големите представители на каталунския модернизъм – Доменек и Монтанер. Самото строителство започва през 1902 г.
Но архитектът не иска просто да построи нова по-голяма болница. Той иска да промени представите за начина, по който трябва да изглежда и функционира едно подобно място.
Град в града
Първоначалният проект е впечатляващ дори по съвременните стандарти – 48 отделни сгради с капацитет за около 1000 пациенти, разположени сред градини и свързани помежду си чрез подземна инфраструктура.
За съжаление този грандиозен план никога не е реализиран изцяло. Построени са 27 сгради, от които само 16 следват първоначалния модернистичен проект.
Вместо всички медицински дейности да бъдат събрани в една огромна постройка, различните специалности получават отделни корпуси. Между тях има зелени пространства, а естествената светлина и добрата вентилация са заложени в самата архитектура.
Под красивите градини се намира друга, почти невидима част от болницата – мрежа от подземни коридори, чрез които пациентите, персоналът и необходимите материали могат да се придвижват между различните части на комплекса, без движението им да нарушава атмосферата и спокойствието на повърхността.
В определени части тази подземна система достига обща дължина от около 2 километра. Така над земята остават само светлината, растенията и красивата архитектура, а голяма част от обслужващата логистика се премества отдолу.
Когато красотата става част от лечението
Най-впечатляващото в Sant Pau обаче не е мащабът. Доменек и Монтанер истински вярва, че за да помага на пациентите болничната среда не трябва да бъде мрачна и потискаща. Затова превръща комплекса в истинско произведение на изкуството.
Фасадите са изградени от червени тухли и украсени с цветна керамика. По сградите се появяват мозайки, скулптури и декоративни елементи, а вътрешните пространства се къпят в естествена светлина, влизаща през големи прозорци и витражи.
Природата е важна част от комплекса. Градините не са просто украса между сградите. Те са част от самата концепция на болницата – пространство за почивка, въздух и спокойствие във време, когато много лечебни заведения все още са пренаселени и затворени.
Зад красивата архитектура обаче има съвсем практична медицинска логика. В началото на XX век развитието на знанията за инфекциите, хигиената и вентилацията променя начина, по който се проектират болници. Разделянето на пациентите в отделни сгради, достъпът до свеж въздух и естествена светлина се възприемат като част от модерния подход към болничната среда.
Преди да създаде Sant Pau, Доменек изучава 240 лечебни заведения в Европа и други части на света и превръща най-модерните идеи на своето време в архитектура. Но добавя още нещо към тях – красота.
120 години по-късно науката продължава да изследва тази идея
Няма сериозен учен днес, който би се съгласил, че красивата сграда сама по себе си може да излекува заболяване. Но идеята, че средата, природата, красотата и изкуството имат значение за начина, по който човек преживява лечението и възстановяването си, вече е обект на сериозни научни изследвания.
Съвременни анализи на болничната среда свързват достъпа до естествена светлина, гледките към зелени пространства, растенията и други природни елементи с редица положителни ефекти върху преживяването на пациентите – включително по-ниски нива на стрес и тревожност, по-добро емоционално състояние и сън, а някои изследвания отчитат и влияние върху усещането за болка.
Все повече внимание получава и връзката между изкуството, здравето и благосъстоянието. През 2019 г. Световната здравна организация прави преглед на над 3000 изследвания, посветени именно на ролята на различни форми на изкуство – музика, танц, визуални изкуства, театър и литература – за превенцията, психичното и физическото здраве и подкрепата при различни състояния. Днес все повече държави включват изкуството и творческите дейности в различни здравни програми.
Доказателствата не са еднакво силни за всички здравни резултати и науката продължава да изследва тези зависимости. Но основната идея е удивително близка до философията, заложена в „Hospital de Sant Pau“ повече от век по-рано – болницата не е просто място, в което се извършват медицински процедури. Средата около пациента също играе роля.
Архитектурен шедьовър, който медицината надраства
Доменек и Монтанер не успява да види окончателното завършване на своята голяма идея. Той умира през 1923 г., а работата е продължена от сина му – архитекта Пере Доменек и Роура.
С времето медицината се развива, технологиите стават все по-сложни, а изискванията към съвременната болница се променят. Архитектурният модел, който е революционен в началото на XX век, постепенно става все по-труден за адаптиране към новото медицинско оборудване и организация.
Затова непосредствено до историческия комплекс е построена нова съвременна болница, а през 2009 г. медицинските дейности окончателно се преместват в нея.
Това обаче не е краят на „Hospital de Sant Pau“, а началото на нейния нов живот.
От болница до световно наследство
Историческите сгради са подложени на мащабна реставрация, която връща оригиналните цветове, керамика, декоративни елементи и архитектурни детайли.
Още през 1997 г. UNESCO включва Hospital de Sant Pau заедно с Palau de la Música Catalana в Списъка на световното културно наследство.
UNESCO определя комплекса като един от шедьоврите на каталунския модернизъм, в който впечатляващата архитектура и богатата декоративност вървят ръка за ръка с изключително новаторски за времето си решения. Особено внимание организацията обръща на начина, по който Доменек и Монтанер преосмисля болничната среда – от естествената вентилация и хигиената до организацията на различните медицински специалности.
Днес реставрираният Recinte Modernista de Sant Pau вече не приема пациенти в историческите си сгради. Комплексът е културно пространство, отворено за посетители, а част от него продължава да бъде свързана с организации и инициативи в областта на здравето, знанието и устойчивостта.
Повече от век след първите чертежи една от най-красивите болници, създавани някога, вече не изпълнява първоначалната си функция. Но идеята, върху която е построена, изглежда изненадващо съвременна.
Човекът не преживява болестта отделен от света около себе си. Красивата обстановка не може да замени медицината, но може да промени начина, по който преживяваме едни от най-трудните моменти в живота си.
Вероятно това е причината „Hospital de Sant Pau“ да продължава да впечатлява повече от 120 години след началото на строителството си. Не само защото е архитектурен шедьовър, а защото зад красотата му стои една проста и дълбоко човешка идея – мястото, създадено да лекува хора, трябва да се грижи и за начина, по който те се чувстват.
Източници: Recinte Modernista de Sant Pau / Historical Archive; UNESCO World Heritage Centre; Generalitat de Catalunya – Patrimoni Cultural; World Health Organization; PubMed / National Library of Medicine
