„Взел съм повече от алкохола, отколкото той e взел от мен“
Уинстън Чърчил
Уинстън Чърчил е най-добре запомнен с това, че води Обединеното кралство през Втората световна война. Може би по-малко известна част от неговата история, която е преди Втората световна война, е пътуването му до САЩ по време на ерата на Сухия режим.
През декември 1931 г. Чърчил е в своите „години на пустош“, държейки се за мястото си в парламента, но извън службата. След като понася тежки загуби по време на Голямата депресия, той тръгва на обиколка с лекции из САЩ. По време на престоя си в Ню Йорк той планира да посети бизнесмена Бърнард Барух, негов приятел, който е служил като политически консултант по време на Първата световна война.
Закъснявайки, Чърчил взема такси. Докато пресича Пето авеню, той е блъснат от кола, което го изпраща в болница с рана на главата, счупен нос, две спукани ребра и синини по цялото му тяло.
След период на хоспитализация и възстановяване в Ню Йорк, Чърчил и семейството му заминават за Бахамските острови на почивка. Все още борейки се с болката от инцидента, Ото Пикхард, приемащият лекар в болница Ленокс Хил, където Чърчил се лекува, му се притича на помощ с едно единствено предписание – алкохол.
„Това удостоверява, че възстановяването след злополука на уважаемия Уинстън С. Чърчил налага употребата на алкохолни спиртни напитки, особено по време на хранене“, пише Пикхард. „Количеството естествено е неопределено, но минималните изисквания ще бъдат 250 кубически сантиметра.“
Бележка с молив гласи: „Дръжте под ръка“, вероятно ще заобиколите ограниченията бързо.
Тази конкретна рецепта е влязла в историческите книги, но рецептите за алкохол не са били рядкост по време на забраната. Обичайна практика е лекарите да препоръчват алкохол преди и по време на този период и алкохолът е лесно достъпен в аптеките. Лекарите са изписвали приблизително 11 милиона рецепти годишно през 20-те години на миналия век, а много контрабандисти дори са купували формуляри за рецепти от лекари.
Забраната е отменена през 1933 г. с ратифицирането на 21-вата поправка. Това е единственият път в американската история, в който конституционна поправка е приета с цел отмяна на друга. Що се отнася до Чърчил, той бързо забелязва заплахата от режима на Хитлер и става министър-председател през 1940 г., превръщайки се в ключов играч в победата на съюзниците във Втората световна война.
Източник: My Modern Met
