В продължение на десетилетия учените смятат, че човешкият мозък спира да произвежда нови неврони след детството. Този дългогодишен възглед представя мозъка на възрастните като неподвижен орган, неспособен да генерира нови клетки в областта, отговорна за паметта и ученето.
Едно забележително ново изследване обаче преобръща тази догма, като предлага най-ясните доказателства, че възрастните хора продължават да образуват нови неврони дори в напреднала възраст.
Мозъкът не се поддава на ограниченията на стареенето
Екип от изследователи от Каролинския институт в Швеция е идентифицирал и проследил формирането на нови неврони в хипокампуса – област, която е от решаващо значение за паметта, ученето и емоционалната регулация.
През 2013 г. екип от изследователи, ръководен от професор Йонас Фрисен, създава заглавия на вестниците с проучване, което показва, че в хипокампуса на възрастни хора могат да се образуват нови неврони.
Те използват датиране с въглерод-14 в ДНК, извлечена от мозъчна тъкан, за да определят кога са създадени отделните клетки, предоставяйки рядко доказателство за неврогенеза при възрастни.
Но въпреки че проучването доказва, че нови неврони могат да съществуват, то не дава отговор на въпроса откъде се появяват тези неврони.
Досега учените не разполагат с преки доказателства, че невронни прогениторни клетки присъстват и се делят активно в мозъка на възрастен човек.
„Сега вече успяхме да идентифицираме тези клетки на произход, което потвърждава, че в хипокампуса на възрастния мозък има текущо формиране на неврони“, казва Фризен.
В новото изследване екипът анализира постмортална мозъчна тъкан от лица на възраст от бебешка до 78 години, за да открие, че невронните прогениторни клетки – предшественици на напълно развити неврони – не само съществуват в мозъка на възрастните, но и активно се делят.
Те потвърждават, че формирането на клетките се извършва в зъбния гирус – част от хипокампуса, свързана с ученето, когнитивната гъвкавост и кодирането на нови спомени.
Не всички мозъци са еднакви
Констатациите разкриват, че невронните прогениторни клетки на възрастните хора много приличат на тези, наблюдавани при мишки, прасета и маймуни, въпреки че някои модели на генна активност се различават при различните видове.
Особено интригуваща е разликата между отделните индивиди. Докато при някои възрастни има изобилие от невронни прогениторни клетки, при други те са много малко, което повдига нови въпроси за това какви фактори могат да повлияят на неврогенезата при възрастните.
„Това ни дава важна част от пъзела в разбирането на това как работи и се променя човешкият мозък през годините“, обяснява Фризен.
„Изследването ни може да има значение и за разработването на регенеративни методи за лечение, които стимулират неврогенезата при невродегенеративни и психиатрични разстройства.“
Революционното проучване е публикувано в списание Science.
Източник: InterestingEngineering
