Марс, нашият студен, мрачен съсед, притежава някои от най-екстремните топографски характеристики в нашата Слънчева система. Нейните колосални вулкани, каньони и ударни кратери предлагат сведения за геоложкото й минало, продължило милиарди години.
Да разгледаме например Olympus Mons – най-големият вулкан в Слънчевата система, който е почти три пъти по-висок от Еверест. Или пък системата от каньони Valles Marineris, която се простира на площ по-дълга от територията на САЩ.
Благодарение на мисии като Perseverance, Curiosity и Opportunity продължават да се разкриват все повече геоложки характеристики на Марс. Някои от тях са забележителни, когато става въпрос за признаци за наличие на вода и потенциален марсиански живот.
Нека разгледаме десет впечатляващи геоложки характеристики на Марс, а вие ни споделете коя от тях ви изумява най-много.
Olympus Mons: Най-високият вулкан в Слънчевата система
Наричан най-големият вулкан в Слънчевата система, Olympus Mons се издига на височина 72 000 фута (13,6 мили/ 22 километра). Разположен в западното полукълбо на Марс, между вулканичните райони Тарсис и Амазонис Планиция, Olympus Mons превъзхожда почти три пъти Еверест.
Olympus Mons е щитовиден вулкан, който се е образувал от поредица от потоци лава в продължение на милиарди години. Много учени са единодушни, че вулканът е започнал да се формира по време на Хесперианския период на Марс – преди около 3,7 до 3 милиарда години.
За разлика от вулканите на Земята, Olympus Mons продължава да расте, защото на Марс няма тектоника на плочите. Това означава, че лавата не се размества, а се натрупва на едно място.
Основата на Olympus Mons е с размери близо 373 мили (600 км) – това е приблизително ширината на Италия или Филипините! Самата структура предполага, че Марс е бил много активен в геоложкото си минало.
Valles Marineris: Най-голямата система от каньони в нашата Слънчева система
Валес Маринерис е огромна система от каньони – най-голямата в нашата Слънчева система. Дължината й е около 2500 мили (4000 км), което означава, че е приблизително десет пъти по-дълга от Големия каньон и пет пъти по-дълбока от него. Ако Валес Маринерис съществуваше на Земята, тя щеше да е по-дълга от САЩ.
Смята се, че системата от каньони Валес Маринерис, разположена близо до екватора на Марс, се е образувала в резултат на тектонична дейност на планетата. С течение на времето свлачищата, ерозията и древният воден поток може да са разширили и задълбочили долината. Каньонът се отличава с някои от най-дълбоките участъци, които се спускат на почти 4,3 мили (7 км). С разкритите древни скали те предлагат улики за геоложката история на планетата, миналия климат и водата.
Вулканите Тарсис: Аскреус Монс, Павонис Монс и Арсия Монс
Вулканите Тарсис са група от колосални щитовидни вулкани на Марс. Те са част от най-големия вулканичен регион в Слънчевата система – вулканичното плато Тарсис.
Това плато покрива около 25% от повърхността на Марс и е дом на Olympus Mons. Районът включва и вулканите Аскреус Монс, Павонис Монс и Арсия Монс. От космоса тези три вулкана са разположени в почти права линия по екватора на Марс. Образуването на тези вулкани е забележително различно в сравнение със Земята.
Както беше споменато по-рано, на Марс няма тектонски плочи. Това означава, че лавата се натрупва на едно и също място многократно в продължение на милиарди години, което позволява на вулканите да се издигат на необикновена височина. Много учени смятат, че вулканичната дейност в района на Тарсис е повлияла на климата, въздуха и дори на повърхностните разломи на Марс.
Хелас Планиция: Един от най-големите импактни басейни в Слънчевата система
Хелас Планиция (Hellas Planitia) е един от най-дълбоките и най-големите импактни басейни в Слънчевата система. Той е разположен в южното полукълбо на Марс. Широчината му е около 1400 мили (2300 км). Хелас Планиция бележи и най-ниската точка на Марс, тъй като се спуска до 4,3 мили (7 километра) под околността.
Смята се, че Хелас Планитиа се е развила преди около четири милиарда години – по време на Ноахийския период – когато колосален астероид се е разбил в Марс.
По това време Марс е преживял Късната тежка бомбардировка (LHB) – период на интензивна бомбардировка от астероиди в ранната Слънчева система. Учените предполагат, че тогава Хелас Планиция е била оформена от вулканизъм, вятър, лед и вероятно древна вода.
Интересно е, че поради дълбочината си Хелас Планиция притежава по-значителна атмосфера от повечето места на Марс. Това води до по-голямо въздушно налягане, като в района понякога се наблюдава замръзване или мъгла.
Формация Medusae Fossae: Гигантски депозити, разрушени от вятъра
Формацията Medusae Fossae (MFF) е загадъчна характеристика на Марс, която се простира на повече от два милиона квадратни мили (пет милиона квадратни километра).
Тя е съставена от гигантски отлагания, разрушени от вятъра, и се намира близо до екватора на планетата. Смята се, че MFF е на около три милиарда години, което съответства на Хесперианския период на Марс.
Учените предполагат, че е съставена от мек, лесно ерозиращ материал. Възможно е той да е произлязъл от вулканична пепел, отложен от вятъра прах или седименти от древни водни басейни. Радарните сканирания сочат, че MFF е необичайно порест, като отлаганията вероятно са едни от най-малко плътните твърди материали на Марс.
Произходът на MFF все още се оспорва горещо, но популярната теория е, че експлозивни вулканични изригвания от близкия вулканичен район Тарсис са изхвърлили огромни количества пепел, която в крайна сметка се е консолидирала в скала.
След това силните марсиански ветрове са изваяли земята в странни „ярданг“ (издълбани от вятъра скални образувания), долини и хребети.
Събирането на допълнителни познания за MFF може да ни разкаже повече за климатичната история на Марс и да хвърли светлина върху някогашната му вулканична дейност и атмосферните условия.
Кратерът Гейл: 3,8 милиарда години история
Кратерът Гейл е името на огромен ударен кратер на Марс с диаметър приблизително 154 километра. Учените смятат, че е на възраст между 3,5 и 3,8 милиарда години. Една от водещите теории предполага, че кратерът Гейл е резултат от сблъсък на голяма комета или астероид с Марс по време на Ноахийския или ранния Хеспериански период.
В центъра на кратера Гейл се намира планината Шарп (Aeolis Mons) – планина с височина 18 000 фута (5,5 км), съставена от седиментни скали. Учените предполагат, че наличието на тези седиментни отлагания е доказателство за съществуването на древни езера и реки.
Сулфатните отлагания и минералите предполагат, че в кратера Гейл някога е имало течна вода, която потенциално е създавала условия за живот на микроби.
Марсоходът „Curiosity“ на НАСА активно изследва кратера Гейл от 2012 г. насам. Мисията му включва изучаване на скалните слоеве на кратера Гейл и търсене на органични съединения. След кацането си марсоходът е помогнал на учените да разберат многобройните етапи на прехода на Марс от по-топла и влажна планета към днешния студен и сух свят.
Утопия Планиция: Равнина с най-големия кратер в Слънчевата система
Утопия Планиция (Utopia Planitia) е голяма равнина в рамките на Утопия – най-големият признат импактен басейн на Марс и в Слънчевата система. Разположена е в северното полукълбо на планетата, а диаметърът ѝ се оценява на 2100 мили (3300 км), което е приблизително повече от общата площ на Аляска и Тексас.
Учените смятат, че Утопия Планиция е на възраст около 3,5 млрд. години, което съответства на прехода Ноахия-Хесперион на Марс. След като през 2016 г. апаратът Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА открива под повърхността му погребан воден лед, учените смятат, че Утопия Планиция може някога да е съдържала плитък океан или обширни ледникови залежи.
Освен това регионът е известен с това, че на него през 1976 г. каца спускаемият апарат на НАСА „Викинг 2“, който прави някои от най-ранните тестове за марсиански живот. Неотдавна китайският марсоход Zhurong посещава Утопия Планиция през 2021 г., като предоставя нови подробности за историята на климата и подповърхностния състав на планетата.
Noctis Labyrinthus: Лабиринт с дължина 740 мили
Noctis Labyrinthus е огромна мрежа от каньони и долини на Марс, разположена между Тарсис и Валес Маринерис. Дължината ѝ е 740 мили (1190 км) и наподобява лабиринт. Долините на Noctis Labyrinthus са с дълбочина до 3 мили (5 километра) и разкриват древни марсиански скали.
Учените смятат, че ландшафтът е оформен и от минала водна дейност, ветрова ерозия и свлачища. Хидратираните минерали, открити чрез орбитално наблюдение, предполагат наличието на течна вода в миналото.
Сложната геология на Noctis Labyrinthus в съчетание с възможността за наличие на древна вода превръща този район в основна цел за бъдещи изследвания. Разбирането на този район може да подобри разбирането ни за марсианската тектоника и възможността за обитаемост в миналото.
Cerberus Fossae: Огромни 620-милиметрови пукнатини
Cerberus Fossae се намира в югоизточната част на Марс и се характеризира с набор от полупаралелни пукнатини, които се разпростират на 620 мили (1000 км) по цялата планета. Някои изследователи смятат, че пукнатините биха могли да бъдат източник на подповърхностен лед или течна вода, което повдига допълнителни въпроси относно обитаемостта.
Пукнатините се оценяват на възраст между 2 и 10 милиона години, което е сравнително млада възраст от геоложка гледна точка. Учените предполагат, че тези пукнатини са резултат от тектонична дейност, като например потоци от лава, и потенциално наличие на подземна вода.
Спускаемият апарат InSight, което е съкращение от „Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport“ („Вътрешно изследване с помощта на сеизмични изследвания, геодезия и пренос на топлина“), успява да открие марсотресения, което предполага, че Марс все още е сеизмично активен.
Reull Vallis: древно, сухо речно корито
Реул Валис (Reull Vallis) е древно, сухо речно корито, разположено на повърхността на Марс, което се простира на около 930 мили (1500 км) през района на Прометей Тера. Изследователите смятат, че течна вода го е издълбала от повърхността преди милиарди години, което прави местоположението му изключително важно за изследването на хидроложката история на Марс.
Стръмните стени на долината следват криволичещ ход, наподобяващ меандриращи речни корита, открити на Земята. Набразденото й дъно има груби, набраздени шарки, които показват, че най-вероятно е имало ледниково действие. Една от теориите е, че долината е издълбана от потока вода, който някога е присъствал в региона.
Реул Валис е един от най-значимите обекти, които разкриват сведения за климатичната история на Марс. Той също така предлага информация за основните фази на водата и леда, доминиращи на повърхността на планетата, като помага на учените да установят времето, в което Марс се е превърнал от влажен свят в сухата и студена пустиня, която виждаме днес.
Източник: InterestingEngineering
