Написан преди над 800 години, ръкописът Кодес Гигас (Codex Gigas), наричан още „Библията на дявола“, е един от най-завладяващите и интересни средновековни артефакти на всички времена. Смята се, че е написан от един-единствен монах-писар в продължение на 30 години и е преживял пожари и войни, за да достигне до наши дни в забележително добро състояние.
Монументалният том е с 92 см. дължина и тежи около 75 кг. Книгата е толкова тежка, че може да бъде носена удобно само от двама души. Освен известния портрет на Дявола (повече за него по-късно), кодексът съдържа цялата Библия, други исторически текстове, енциклопедия и медицински трактати.
Книгата е и чудесно илюстрирана, което е скъпо и необичайно за произведения от този период.
Всичко това е достатъчно впечатляващо, но има легенди, че Библията е написана за една нощ не от друг, а от самия Тъмнен Лорд, а не от благочестив преписвач.
Освен историите зад създаването на книгата, тя е и впечатляващо технологично и историческо постижение. Но каква е истината зад легендата? Нека опитаме да разберем.
Какво е Codex Gigas?
Смята се, че Codex Gigas („Гигантската книга“ на латински) е създадена през 13 век в бенедиктинския манастир в Подлажице, Краст, Бохемия, днешна Чехия. Ако вярваме на легендата за създаването ѝ, цялото произведение е било завършено от един човек: Херман Отшелникът.
След това книгата става жертва на историческите събития в региона. Манастирът, за който става дума, е бил унищожен през 15 век по време на бурните събития на хусистката революция.
Една от последните дати, записани в кодекса, е 1222 г., което вероятно е годината, в която книгата е била завършена. Малко след това книгата е предадена на Цистерцианския манастир в Седлец, който я продава на Бенедектинския манастир в Бржевнов.
След това е преместена в библиотеката на манастир в Брумов, а през 1594 г. е отнесена в Прага като част от колекцията на император Рудолф II.
Около 1648 г., в края на Тридесетгодишната война, книгата е взета като военна плячка от шведската имперска армия. От 1649 до 1697 г. книгата се съхранява в Шведската кралска библиотека в Стокхолм.
Тогава книгата е на път да бъде унищожена от пожар в замъка Тре Кронор, където се е съхранявала. За щастие, книгата е спасена, след като местният викарий Йохан Ерикссон я изхвърля през прозореца.
Оттогава Кодекс Гигас остава в притежание на Националната библиотека на Швеция.
Какво прави кодекса толкова забележителен?
Codex Gigas се счита за най-големия запазен ръкопис от онова време и е изключителен по своята форма и съдържание. Книжната подвързия на тома се състои от дървена плоскост, облечена в кожа, с метални предпазители и фитинги.
Смята се, че фитингите не са само декоративни, а вероятно имат и практическо предназначение. Книгите по онова време са били изключително редки и ценни предмети и често са били закрепени или приковани с вериги към рафтове и маси.
Това е предотвратявало тяхното вземане и преместване без достъп до ключове. Като цяло, книгата има 309 листа (първоначално се смята, че са били 320, но 11 са откъснати) от пергамент, изработен от кожи на около 160 магарета или телета.
Всеки лист трябвало да бъде подготвен, като се изсуши без да се деформира и да остане достатъчно гладък, за да може да се пише върху него. Това е много трудоемък процес, който изисква изключително внимание към детайлите и качеството.
Интересното е, че началото на първата книга от Библията (Битие) напълно липсва от съществуващия днес документ.
Труд на любовта
Но създаването на физическата книга е само половината от битката. Писарите, отговорни за нейното създаване, трябва да създадат и необходимите пигменти, за да изпишат текста и да изрисуват илюстрациите в нея.
Това изисква познания за рецептите и съставките на пигментите, за да се гарантира, че те остават през вековете. Пигментите през този период се произвеждат от различни естествени материали като минерали, растения, насекоми и метали, със свързващи вещества като яйчен белтък или оцет.
За тази цел писарите трябва да са били едновременно занаятчии и прото-приложни химици, за да създадат произведение, толкова изящно като Codex Gigas.
Липсващите страници са нещо като загадка и няма яснота защо са били премахнати и от кого. За разлика от други подобни големи книги от онова време, калиграфията в нея е изключително еднородна и се променя много малко.
Това се използва като доказателство, че цялото произведение е написано от един и същ човек, вероятно в продължение на десетилетия или с много отдаденост.
Експертите отбелязват, че е нормално стилът да се променя леко с течение на времето, тъй като създателят е остарявал. Умората, възрастта, здравето и влошаването на зрението са някои от основните фактори, които биха могли да променят стила до известна степен.
Дяволът е в детайлите
Може би най-известната, или по-скоро най-прочутата част от книгата е така наречената „страница на дявола“. Както подсказва името, тази част от Codex Gigas изобразява цяла страница с фигурата на Сатана, обърната с лицето към читателя.
Анатомично стилизирана, с нокти, корона и обрамчена от сурова празнота, страницата е толкова впечатляваща визуално днес, колкото е била и когато е създадена. Срещу нея се намира също толкова впечатляваща картина на „Небесния град“.
Смята се, че това действа като умишлен контраст между доброто и злото за наблюдателите.
Тези конкретни страници са и значително по-тъмни от останалите в книгата. Има много митове, че това е допълнително доказателство, че дяволът е отчасти отговорен за създаването на книгата.
Митовете варират от обезцветяване на страниците от демонични сили до твърдения, че страниците някога са съдържали забранени текстове, които сега са премахнати. По-вероятно обаче е обезцветяването да е резултат от това, че книгата е била оставена отворена на тези страници на показ за продължителни периоди от време.
Според една от легендите Кодекс Гигас е дело на монах, който нарушил монашеската си клетва, за което бил осъден да бъде зазидан жив в стените на манастира. За да избегне наказанието, монахът се зарекъл, че само за една нощ ще създаде книга, която ще съдържа цялото човешко познание. Към полунощ монахът осъзнал, че не ще може да изпълни обещанието си, поради което продал душата си на Дявола, който завършил ръкописа вместо него. В знак на благодарност монахът изрисувал Дявола на една от страниците на кодекса.
Codex Gigas е едно от най-впечатляващите и мистериозни творения на европейската литература от Средновековието. Сега, над 800 години след създаването си, тя продължава да очарова и впечатлява всеки, който има късмета да я види.
Каквато и да е истината зад създаването й, ясно е, че книгата е свидетелство за творчеството, търпението и прецизността на занаятчиите от онова време. А това, че книгата е оцеляла в толкова добро състояние, е нещо като малко чудо.
Източник: InterestingEngineering
