Начало Обществени Култура COP31: Светът се насочва към „превишаване“ на климатичния праг от 1,5°C –...

COP31: Светът се насочва към „превишаване“ на климатичния праг от 1,5°C – срещата на върха на ООН трябва да започне да планира какво предстои

На конференцията на ООН за климата, COP31, която официално приключва днес в Анталия, Турция, се случи нещо неочаквано. Преговарящите обсъждат как да охладят планетата.

Вероятно си казвате, че това не би трябвало да е изненадващо, но как да се реагира на най-новите научни открития за климата не беше на дневен ред в началото на срещата.

Сега последният проект за решение на срещата на върха изрично признава ролята на премахването на въглероден диоксид (CDR) наред с драстичното намаляване на емисиите. Това е значителна промяна, предизвикана от натиск от някои от най-уязвимите към изменението на климата страни – малките островни държави – в отговор на два тревожни научни доклада през последния месец.

Световната метеорологична организация потвърди, че скоростта, с която Земята се нагрява, се ускорява. Една от причините е, че планетата става по-малко „отразяваща“: загубата на лед и сняг, промените във формирането на облаците и (парадоксално) намаляването на атмосферното замърсяване означава, че повече слънчева радиация се абсорбира, вместо да се отразява в космоса.

Резултатът е, че целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5°C вероятно няма да бъде постигната. Ето защо се въвежда нов термин за тази нова траектория на затопляне: „превишаване“. Както се обяснява в доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), най-доброто, на което можем да се надяваме сега, е да надхвърлим 1,5°C, но след това да ограничим степента на превишаване, като достигнем пик на емисиите възможно най-скоро и след това се върнем до 1,5°C по-късно през века.

За съжаление, UNEP отбелязва също, че това може да е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Колкото по-дълго температурите остават над 1,5°C, толкова по-голям е рискът от предизвикване на необратими промени в системи като полярните ледени покривки и ледници, океанските течения и тропическите гори на Амазонка, което би могло да направи невъзможно връщането към по-ниски температури.

Отвъд намаляването на емисиите

Досега се приемаше, че има основно два отговора на глобалното затопляне – намаляване на емисиите (смекчаване) и справяне със затоплянето, което преживяхме (адаптация). Но превишаването на прага от 1,5°C означава, че постигането на нулеви нетни емисии не е достатъчно, защото докато стигнем дотам, температурата ще бъде твърде висока.

Превишаването на допустимите нива ще изисква два други вида реакция. Освен че трябва да намалим потока на парникови газове в атмосферата, можем физически да ги отстраним, процес, известен като отстраняване на въглероден диоксид или CDR.

Ще се наложи да бъдат обмислени и различни начини за увеличаване на отражателната способност на планетата. Те включват ограничаване на инверсионните следи от самолети (които задържат топлината), разширяване на белите повърхности на Земята (както сгради, така и култури) или повишаване на стабилността на ледниците.

Това би могло потенциално да включва различни методи за „управление на слънчевата радиация“, като например изсветляване на облаците над океаните или инжектиране на отразяващи аерозоли в стратосферата. Но дори някоя от тези технологии за „охлаждане на климата“ да може да помогне за понижаване на температурите, тя ще се нуждае от много по-внимателно управлявани изследвания.

Премахването на въглероден диоксид (CDR) от атмосферата не е същото като улавянето и съхранението на въглерод (CCS), което се отнася до улавянето на емисии от промишлени инсталации, преди те да достигнат атмосферата. Във всички сценарии с нетни нулеви емисии CCS е необходимо за справяне с остатъчните емисии от изкопаемите горива. Но сега знаем, че ще е необходимо и CDR – първо, наред с намаляването на емисиите, за забавяне на затоплянето, а след това за връщане на глобалната температура до по-безопасно ниво.

Съществуват различни потенциални методи за премахване. Някои от тях са познати и не предизвикват спорове, макар че все още не се прилагат в необходимия мащаб. Това са естествени процеси като засаждане на дървета, възстановяване на екосистемите и подобряване на въглеродния баланс в почвите.

Други „нови“ форми на CDR все още са в процес на разработка. Методите за усвояване на въглерод в океаните включват повишаване на алкалността на океана и торене на фитопланктона чрез добавяне на желязо. На сушата тези процеси включват добавяне на биовъглен към почвите, както и ускоряване на естественото изветряне на скалите, при което въглеродният диоксид се свързва в минерални съединения и се съхранява дългосрочно.

Съществуват и по-технологични интервенции. Те включват „биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод“ (Beccs), при която биомасата се изгаря за енергия, а емисиите се улавят и съхраняват под земята; и „директно улавяне от въздуха“ – отстраняване на CO₂ от въздуха с помощта на съвременни инсталации.

Всички тези методи в момента се тестват пилотно, но са сравнително скъпи. Част от тях също така носят екологични рискове, така че преди някой от тях да може да бъде използван в значителен мащаб, държавите ще трябва да са сигурни, че няма да има отрицателни странични ефекти. Това означава, че светът трябва сериозно да обмисли как да регулира и контролира прилагането на тези методи.

Политиката на охлаждане на планетата

Моментът за тези разговори все още не е настъпил. Нито новите методи за отстраняване на въглероден диоксид, нито увеличаването на отражателната способност на Земята са официално част от преговорите в рамките на COP, нито от който и да е друг политически процес на ООН.

Това е така, защото много страни вярват, че всяко обсъждане на тези въпроси би намалило натиска върху намаляването на емисиите. В това си мнение те бяха подкрепени от някои от по-големите климатични неправителствени организации, които не искат нищо да разсейва света от кампанията им срещу изкопаемите горива.

Но светът се е променил. Климатологията твърди, че самото намаляване на емисиите вече не може да ни задържи в безопасен климатичен път. Това донякъде прави общото противопоставяне на новите методи за премахване на въглероден диоксид и охлаждане на планетата несъстоятелно. Правителствата трябва да увеличат изследванията на тези методи и да обмислят сериозно тяхното управление. Най-малкото, те трябва да говорят за тях.

Ето защо последните действия на COP31 са толкова важни. В този момент не е ясно дали страните ще се споразумеят за декларация относно мерките при превишаване на температурния праг. Някои все още са против. Но ако окончателният текст признае, че ще е необходимо активно охлаждане, това ще отбележи началото на нова ера в действията за климата.

Източник: Michael Jacobs, Professor of Political Economy, University of Sheffield/The Conversation