Цените на електроенергията за домакинствата в Европейския съюз през 2025 г. остават стабилни, но на исторически високи нива след енергийната криза. Новите данни показват леко увеличение, като разликите между отделните държави остават значителни.
Според последните данни, изнесени от Евростат, през втората половина на 2025 г. средната цена на електроенергията в ЕС достига 28,96 евро за 100 kWh, спрямо 28,79 евро за 100 kWh през първата половина на годината.
Въпреки минималното увеличение, цените остават значително по-високи от периода преди енергийната криза през 2022 г. Това означава, че домакинствата в ЕС продължават да плащат по-високи сметки в сравнение с предишните години.
Основната причина за лекото поскъпване през 2025 г. не е самата електроенергия, а по-високото данъчно и таксово облагане. Данъците и таксите се увеличават до 0,0837 евро за kWh, спрямо 0,0804 евро за kWh в първата половина на 2025 г. Делът им в крайната цена нараства до 28,9%, при 27,9% по-рано през годината.
В резултат, макар самата цена на електроенергията преди данъци леко да намалява, това понижение е напълно компенсирано от по-високите данъци, което води до крайно увеличение за потребителите.
Огромни разлики между държавите членки на ЕС
Въпреки средната стабилност в ЕС, ценовите различия между страните остават много големи.
Най-високи цени на електроенергията са отчетени в Ирландия – 40,42 евро/100 kWh, Германия – 38,69 евро/100 kWh и Белгия – 34,99 евро / 100 kWh. От друга страна страните с най-ниски цени на електроенергията в ЕС са Унгария – 10,82 евро/100 kWh, Малта – 12,82 евро/100 kWh и България – 13,55 евро/100 kWh.
Това показва, че разликата между най-скъпата и най-евтината електроенергия в ЕС е почти четирикратна, което подчертава силното влияние на националните енергийни политики, субсидии и данъци.
Динамика: къде цените се променят най-много
През 2025 г. се наблюдават значителни разлики в динамиката на цените на електроенергията между отделните държави в ЕС, като освен общата относителна стабилност на европейско ниво има и сериозни годишни колебани.
Най-значително понижение се отчита в Кипър (-14,7%), Франция (-12,5%) и Дания (-11,9%), докато най-силно увеличение се наблюдава в Румъния (+58,6% спрямо втората половина на 2024 г.), Австрия (+34,3%) и Ирландия (+32,7%).
Това ясно показва, че въпреки стабилната средна цена за ЕС, националните енергийни пазари остават силно динамични и чувствителни към локални икономически и регулаторни фактори.
Цени спрямо покупателна способност (PPS)
Когато се отчете покупателната способност (PPS), картината на цените на електроенергията се променя съществено и показва реалното финансово натоварване за гражданите.
Най-високи стойности се наблюдават в Румъния (49,52 PPS за 100 kWh), Чехия (38,65 PPS) и Полша (37,15 PPS), докато най-ниски са в Малта (14,09 PPS), Унгария (15,10 PPS), и Финландия (18,77 PPS). България също се нарежда сред страните с най-ниски цени в Европа с 22,08 PPS за 100 kWh.
Това подчертава, че освен номиналните цени е важно да се отчита и икономическият стандарт на всяка държава, тъй като той определя реалната тежест на разходите за електроенергия върху домакинствата.
Данните за 2025 г. показват ясна тенденция: цените на електроенергията в ЕС са стабилни, но остават високи и силно неравномерни между страните. Макар средното ниво да не се променя съществено, фактори като данъци, национални политики и икономическа среда продължават да създават значителни разлики.
