В началото на октомври 2025 г., министър-председателят на Франция Себастиан Льокорню обещава да спре непопулярните пенсионни реформи до 2027 г., когато ще се проведат нови президентски избори. Това е причина S&P да понижи кредитния рейтинг на Франция, позовавайки се на опасения за бюджета.
Много европейски страни също са изправени пред собствени пенсионни кризи, и според Javier Díaz Giménez, професор по икономика в IESE Business School (Университет Наварра), и Julián Díaz Saavedra, доцент в Университета в Гранада, трябва да се помисли как да се проектират пенсионни реформи, които да са устойчиви, справедливи и политически жизнеспособни.
Населението на Европа застарява. Раждаемостта намалява. Продължителността на живота се увеличава все повече. По-малко хора допринасят за финансирането на публични системи, от които повече хора ще теглят пари за по-дълги периоди от време. В същото време технологичните промени намаляват дела на доходите от труд в брутния вътрешен продукт.
Тъй като повечето от европейските разходопокривни системи са проектирани, когато демографските данни са били напълно различни, те трябва да бъдат адаптирани, за да отразяват настоящата реалност. Но всеки разговор за промяна на възрастта за пенсиониране е посрещнат с хиляди протестиращи, изпълващи улиците на европейските столици.
Във Франция се предлага повишаване на пенсионната възраст с две години до 64. Дания коригира пенсионната си възраст на всеки пет години в съответствие с продължителността на живота и по-рано през годината одобрява повишаването ѝ до 70 години до 2040 г. от сегашните 67.
Според Javier Díaz Giménez и Julián Díaz Saavedra, пенсионните реформи продължават да се провалят, защото често политиката надделява над икономиката. Демографските преходи са предвидими, разходите им са измерими, а политическите инструменти, необходими за справяне с последиците от тях, вече съществуват. Но реформите се провалят, когато се сблъскат с електорални стимули и обществено недоверие.
Как според тях могат да се преодолеят тези проблеми? Вместо да се разглежда само един елемент, като например възрастта за пенсиониране, трябва да се предприеме многоизмерен подход, който разглежда както разходите, така и вноските и да компенсира тези, които първоначално са засегнати от реформите.
Автоматични корекции и еднократни компенсации
Част от решението е въвеждането на нови механизми за автоматично коригиране или правила, които адаптират пенсиите според променящите се икономически и демографски реалности. Тези механизми ще направят пенсионните системи по-предсказуеми и надеждни.
Трябва да се предвидят компенсации за работниците и пенсионерите, които понасят най-тежките последици от намалените пенсии. Това може да се случи чрез еднократно прехвърляне на ликвидни активи от правителството към домакинствата.
Недостатъкът на тази политика е, че правителствата ще трябва да финансират тези плащания, но реформите, които се прокарват без никакъв опит за компенсиране на губещите, много често се провалят.
Осъществимост на пенсионните реформи
Според Javier Díaz Giménez и Julián Díaz Saavedra, за да работят пенсионните реформи, те трябва да се основават на пет елемента:
- Въвеждане на фактор за устойчивост, който променя размера на началната пенсия според средната очаквана продължителност на живота на хората, родени в същия период като работника, който се пенсионира. На практика това означава, че хората, които се пенсионират по-рано, ще получават по-ниска пенсия, защото е вероятно да получават плащания за повече години. Това създава стимул за работниците да удължат трудовия си живот.
- Въвеждане на правило за автоматично коригиране, което актуализира пенсионните права и/или пенсиите, за да се гарантира финансовата устойчивост на системата.
- Изчисление на пенсиите на база на вноските, направени през целия трудов живот, а не на последните 25 години или някакъв друг намален показател.
- Премахване на ограниченията върху данъчните вноски върху заплатите, но запазване на максималните пенсии.
- Въвеждане на еднократно обезщетение на работниците и пенсионерите, които губят от тези реформи.
В комбинация тези мерки не само ще подобрят финансовата устойчивост на пенсионните системи, намалявайки бъдещите разходи за пенсии, но също така ще насърчат частните спестявания и ще осигурят по-дълъг трудов живот. Ако реформите бъдат обявени достатъчно рано, цената на прехода може да бъде по-ниска, тъй като домакинствата ще имат по-голяма свобода на действие да коригират потреблението, спестяванията и избора си за пенсиониране.
Това не означава, че пенсионните реформи няма да създадат противоречия. Алтернативата обаче е по-лоша. Според изчисленията на Javier Díaz Giménez, и Julián Díaz Saavedra, Испания например ще трябва да повиши средната ставка на ДДС с 9 процентни пункта – от 16% на 25% – за да генерира достатъчно приходи и да поддържа настоящата пенсионна система в дългосрочен план. Според тях отлагането на непопулярни решения за пенсиите, ще доведе до още по-непопулярни увеличения на данъците в бъдеще.
Източник: The Conversation
