Гъбите Cordyceps се отглеждат върху ядливи насекоми в лаборатория.
Изследователите отглеждат гъби, които се хранят с насекоми в лаборатория. Гъбите зомбита могат да помогнат за разработването на нови антивирусни и противоракови лекарства.
Гъбите Cordyceps, известни още като гъби зомбита, са отлични в заразяването и убиването на насекоми. Те растат през тялото на насекомото, създавайки мрежа от нишки, които управляват мускулите на насекомото. След като тялото на насекомото е напълно изчерпано от хранителни вещества, гъбата израства в напълно развити плодни тела, които поникват от плътта на насекомото, освобождавайки спори, които заразяват още повече индивиди.
Въпреки че всичко това звучи ужасно, гъбата Cordyceps има силен лечебен потенциал. Тя съдържа биоактивно съединение, кордицепин, което потенциално може да бъде разработено в мощни нови антивирусни лекарства и лекарства за рак. Въпреки това, гъбите Cordyceps не растат като другите гъби. Те са рядкост в дивата природа и отглеждането на здрави гъби в лабораторията беше предизвикателство – досега.
В проучване, публикувано днес, професор Mi Kyeong Lee от Националния университет Chungbuk и нейният екип, включително д-р Ayman Turk, са намерили начин да отглеждат тези неуловими гъбички в лаборатория, без да губят от силата си.
Намиране на правилната храна
Обикновено гъбите се отглеждат в лаборатории върху зърна като кафяв ориз, но нивата на кордицепин, произвеждан от гъбата, са много ниски поради ниското съдържание на протеин в зърното.
За да увеличат добива на кордицепин, Лий и нейните колеги експериментират с ядливи насекоми като алтернативна среда за растеж на кордицепс. Тъй като различните насекоми предлагат различни хранителни стойности, изследователският екип проучи най-добрата храна за отглеждане на гъбите.
Екипът култивира зомби гъби върху щурци, какавиди на копринени буби, брашнени червеи, скакалци, ларви на бръмбари в продължение на два месеца, след което ги събира, за да проучи резултатите.
Оказва се, че различната храна е довела до поразителни разлики в растежа на гъбите.
Кордицепсът расте най-много върху брашнените червеи и какавидите на копринената буба и най-слабо върху ларвите на пеперуди и скакалците. Въпреки това, максималният растеж не корелира непременно с високите нива на кордицепин.
Въпреки че не са пораснали толкова големи, Cordyceps, отглеждани върху бръмбари японски носорог, произвеждат най-високите нива на кордицепин, 34 пъти повече от тези, произведени върху какавиди на копринени буби, при които концентрацията е най-ниска.
„Cordyceps, отглеждани върху ядливи насекоми, съдържат приблизително 100 пъти повече кордицепин в сравнение с тези, отгледани върху кафяв ориз“, каза д-р Лий.
Отглеждане на Cordyceps
След по-нататъшно проучване изследователите установяват, че ключът към високите нива на производство на кордицепин зависи от съдържанието на мазнини в насекомото, а не от съдържанието на протеини.
По-конкретно, високите нива на олеинова киселина са изключително необходими за синтеза на кордицепин. Добавянето на олеинова киселина към нискоефективна храна за насекоми подобрява производството на кордицепин в Cordyceps, отгледан върху нея с 50%.
„Нашето изследване убедително показва, че потенциална стратегия за стимулиране на производството на кордицепин при растежа на Cordyceps би била използването на насекоми с високо съдържание на олеинова киселина“, казва д-р Лий.
Изследователите се надяват, че проучването ще доведе до разработването на по-икономически жизнеспособен начин за производство на кордицепин за борба с редица опустошителни заболявания.
Източник: InterestingEngineering
