Една от най-емблематичните забележителности на Туркменистан – прословутата „Врата към ада“, огненият кратер с природен газ, който бушува вече повече от половин век, най-накрая е започнал да губи силата си, според учените, които наблюдават мястото.
Газовият кратер Дарваза, наричан още „Вратата на ада“ или „Сиянието на Каракум“, се намира в сърцето на туркменистанската пустиня Каракум и всяка година консумира милиони кубически метри природен газ.
Кратерът с ширина 70 метра и дълбочина 30 метра, в който температурата надхвърля 1832 градуса по Фаренхайт (1000 градуса по Целзий), отдавна е обект на дебати, като правителството на страната многократно призовава за затварянето му, за да се предотврати продължаващата загуба на ценен природен газ.
Възможно е обаче служителите най-накрая да видят край на дългогодишните си опасения, тъй като изследователи от държавната газова компания „Туркменгаз“ разкриват, че на 5 юни пламъците видимо са отслабнали.
Значителен спад в активността на пламъците
Учените от „Туркменгаз“ съобщават, че са представили новите данни, показващи значителен спад в пламъците на кратера, подхранвани от метан, на Международната научно-практическа конференция за екологичните аспекти на иновативните технологии при разработването на въглеводороди (TESC 2025).
По време на конференцията, проведена в туркменистанската столица Ашхабад, която е посветена на намаляването на емисиите при производството на въглеводороди и напредъка на глобалния енергиен преход, изследователският екип разкрива, че спадът в активността на пламъците се дължи на това, че по-голямата част от запалимия газ в кратера е почти изчерпан.
Според служителите силата на огъня е намаляла значително, като пламъците са намалели до почти една трета от първоначалния си размер и се виждат само отблизо. Това е ясен контраст с предишните години, когато пожарът се виждаше от километри в пустинята.
„Намаляването е почти три пъти“, заявява Ирина Луриева, директор на държавната енергийна компания, и добавя, че последните инженерни усилия са насочени към пробиване на многобройни кладенци около обекта, за да се улови метанът, преди да е излязъл в атмосферата.
„Преди огромното сияние от пожара се виждаше от няколко километра, откъдето идва и името “Вратата към ада“, продължава Луриева. „Днес е останал само слаб източник на горене.“
Проследяване на произхода на ямата
Макар че точният произход на огромната яма остава предмет на спекулации, широко разпространено е мнението, че тя се запалва през 1971 г., когато група съветски геолози случайно пробиват подземен джоб с газ.
След това те го запалват, за да предотвратят разпространението на токсични газове във въздуха, с цел да избегнат потенциална екологична катастрофа, която би могла да отрови близките жители. Съобщава се, че са очаквали пожарът да изгасне до няколко седмици.
Въпреки това пламъците продължават да горят повече от 54 години, превръщайки газовия кратер в една от най-популярните туристически атракции в Туркменистан, привличаща над 10 000 посетители годишно, които идват да видят стотиците пламъци, горящи в дълбините му.
Докладите сочат, че кратерът не е бил причина за човешки жертви от създаването си досега. Смята се, че Туркменистан притежава четвъртите по големина запаси от природен газ в света, като оценките надхвърлят 50 трилиона кубични метра.
Източник: InterestingEngineering
