В световен мащаб хранителните отпадъци се превръщат във все по-голямо предизвикателство за устойчивото развитие на човечеството. Въпреки че продоволствената несигурност остава глобален проблем, значителни количества храна все още се изхвърлят в Европа.
Според данни на Евростат, през 2022 година в Европейския съюз (ЕС) са изхвърлени около 132 килограма храна на човек. Това число е повече от просто статистика – то разкрива мащаба на сериозен екологичен и социален проблем.
Хранителните отпадъци не само водят до излишък на ресурси, но също така допринасят за замърсяването и увеличаването на парниковите газове. Какво ни показват данните за ЕС и как може този проблем да бъде решен?
Количеството хранителни отпадъци в цифри
През 2022 година в Европейския съюз са генерирани общо 59,2 милиона тона хранителни отпадъци, което включва както годни за консумация продукти, така и неядливи части (като обелки, кости и др.).
Въпреки многото усилия за намаляване на този негативен феномен, храната, която се изхвърля, все още представлява сериозен дял от общите отпадъци.
Ако разгледаме данните по-задълбочено, ще открием, че най-голямото количество отпадъци се генерира на ниво домакинства. Около 54% от всички хранителни отпадъци – 72 килограма на жител – идват именно от битовото потребление.
Източници на отпадъци по веригата на доставка
Хранителните отпадъци обаче не се ограничават само до това, което изхвърлят отделните хора. Останалите 46% от тези отпадъци се генерират по цялата верига на предлагане на храни, което включва множество индустриални и търговски сектори:
19% от общото количество идва от производството на храни и напитки, което е около 25 килограма на жител. Това включва процеси като преработка, пакетиране и транспорт, където се губят значителни количества храна.
11% от отпадъците са свързани с ресторантите и хранителните услуги, или около 15 килограма на жител. Ресторантите често поръчват повече продукти от необходимото или не успяват да използват всички суровини, което води до разхищение.
8% от хранителните отпадъци (11 килограма на жител) произлизат от търговията на дребно и дистрибуцията на храни, където продукти с изтекъл срок на годност често се изхвърлят.
8% се генерират в първичното производство (около 10 килограма на жител). Това включва загуби по време на събирането на реколтата, съхранението или по време на транспорт, където не всички произведени продукти достигат до потребителите.
Най-големи и най-малки „прахосници“
Сред страните в ЕС съществува голямо разнообразие по отношение на количеството изхвърлени хранителни отпадъци. Кипър е начело на класацията с цели 294 килограма на жител, което го прави най-големият „прахосник“ на храна в съюза. Дания с 254 килограма и Португалия със 185 килограма също заемат челните позиции.
Тези числа показват сериозни проблеми в управлението на хранителните ресурси и в тези страни трябва да се предприемат сериозни мерки за намаляване на загубите.
На другия край на спектъра стоят страни като Словения, която изхвърля само 71 килограма на жител, Хърватия с 72 килограма, Унгария с 84 килограма и България с 93 килограма.
Тези страни могат да се похвалят с по-добри практики за намаляване на хранителните отпадъци, но все пак тези числа показват, че проблемът продължава да съществува, макар и в по-малък мащаб.
Последици от хранителните отпадъци
Освен чисто финансовата загуба, изхвърлянето на храна има значителни екологични последствия. Производството на храни изисква огромни количества ресурси – вода, земя, енергия и човешки труд.
Когато храната бъде изхвърлена, всички тези ресурси отиват на вятъра. Освен това, разлагащите се хранителни отпадъци на сметищата произвеждат метан – мощен парников газ, който допринася за глобалното затопляне.
Един от основните аспекти, който трябва да се промени, е начинът, по който хората възприемат храната. Много от хранителните отпадъци могат да бъдат избегнати чрез по-добро планиране на покупките, оптимизация на хранителните вериги и подобряване на комуникацията между производителите, търговците и потребителите.
Редица страни вече правят стъпки към решаването на този проблем, но има още много работа за вършене. Намаляването на хранителните отпадъци не само ще помогне за справяне с екологичните предизвикателства, но също така ще допринесе за по-справедливо разпределение на ресурсите и подобряване на продоволствената сигурност в глобален мащаб.
