Архитектът и строителен инженер Масуд Акбарзадех оспорва общоприетите схващания, като изгражда мост от материал, който се смята за неподходящ – стъкло.
Архитектът е създал мост с дължина 9 метра, изграден изцяло от преплитащи се 16-милиметрови кухи парчета стъкло (0,63 инча). Мостът изглежда невероятно крехък и красив, като трептяща, изпълнена със светлина, полупрозрачна структура.
„Всички тези парчета сами по себе си, тези красиви, кухи стъклени единици, може да изглеждат доста крехки – и те са такива, но в зависимост от начина, по който проектирате да сглобите тези стъклени единици, те започват да разчитат една на друга, а сглобяването на единиците установява път за ефективно прехвърляне на натоварването. По този начин мостът придобива здравина като цяло“, казва Акбарзадех, доцент по архитектура в Училището по дизайн „Вайцман“.
Вдъхновен от принципа на месопотамците
В продължение на три седмици през 2024 г. екипът изгражда тази окончателна структура, наречена „Стъклен мост: Паметникът на надеждата в Пенсилвания“.
Пътят към създаването на този шедьовър не е никак лесен. Отнема цели шест години планиране, изготвяне и преработване.
Мостът се основава на хилядолетни инженерни и архитектурни принципи, особено на тези, свързани с проектирането на фуникуляри. Това означава, че мостът е изграден така, че да се справя по естествен начин със силите, като използва предимно компресия (избутващи сили), за да остане здрав и стабилен.
Тази концепция, насочена към балансиране на силите чрез арки и сводове, е използвана още 4000 г. пр.н.е. от месопотамците, а по-късно и от римляните в техните емблематични структури.
Изисква се изключителна прецизност
Университетът „Виланова“ помага на екипа да намери материал, който да предотврати напукването на стъклените парчета при допир. Те откриват, че поливинилбутиралът (PVB), който обикновено се използва в предпазните стъкла, работи перфектно като материал за интерфейс.
Този ламинатен материал действа като буфер между стъклените модули, като предотвратява директния контакт и концентрацията на напрежение.
Изграждането на стъкления мост изисква много по-голяма прецизност от стандартния мост.
Стоманата или бетонът могат да допуснат леки несъвършенства, но стъклените модули трябва да паснат един към друг с почти съвършена точност – с толеранс от само 0,1 милиметра. Тази изключително малка възможност за грешка прави конструкцията изключително трудна.
„Когато имате работа със 124 отделни стъклени единици, дори най-малкото несъответствие може да се умножи по целия диапазон. Ако не поддържахме това ниво на прецизност, цялата конструкция можеше да се срути под собствената си тежест“, казва Акбарзадех в съобщение за пресата.
За да постигне необходимата прецизност, екипът си партнира с фирми от Германия и Китай. На 30-ти ноември, след седмица на дълги дни и късни нощи, мостът се издига високо.
Стъкленият мост в момента е изложен в Музея на стъклото в Корнинг до 1-ви септември. Преди откриването на изложбата Greenhouse Media заснема изграждането на моста и интервюира екипа, създавайки документален филм за проекта.
Строителството на моста е отразено в списание Engineering Structures.
Източник: InterestingEngineering
