Все повече расте броят на хората, които избират да ограничат или напълно да изключат животинските продукти от менюто си. Причините са различни. При някои те са свързани с осъзнаването на въздействието върху околната среда от производството и консумацията на животински храни, при други – с етични съображения, свързани с отношението към животните, а при трети е просто въпрос на предпочитание.
Месото и млечните продукти обаче продължават да са основен източник на протеини за огромна част от хората по света. Протеинът е необходим за растежа и възстановяването на тялото. Така че, ако сте сред хората, които искат да ядат по-малко животински продукти, трябва да се уверите, че все още получавате достатъчно протеини.
За много хора намаляването на приема на животински продукти означава просто да ги заменят с растителни алтернативи, като вегетариански бургери например. И макар тези видове протеинови продукти да са по-добри за околната среда, защото използват по-малко земя и произвеждат по-ниски емисии на парникови газове, те имат и някои недостатъци.
Някои растителни заместители на месото могат да бъдат класифицирани като „ултрапреработени“ и невинаги предлагат по-добър хранителен профил. Част от тях съдържат повече сол и по-малко желязо и витамин B12, макар че в същото време могат да бъдат по-нискокалорични и с по-ниско съдържание на мазнини. Вкусът и текстурата им също остават сред характеристиките, които често предизвикват критики от страна на потребителите.
Растителните заместители на месото обаче са само една част от много по-широкия спектър от алтернативни източници на протеин. Изследванията разграничават още пет широки категории – бобови растения, водорасли, насекоми, култивирано месо и зърнени култури. Последните включват овес, пшеница, ечемик и други традиционни култури, които често остават извън разговора за алтернативните храни, въпреки потенциала им като устойчиви източници на растителни протеини.
Ето какво е важно да знаем за тези алтернативни източници на протеин и мястото им в храненето.
Бобови растения
Бобовите храни, като боб и нахут, са ядливите семена от бобовите растения. В сравнение с други култури, бобовите растения не се нуждаят от толкова много торове, така че производството им е свързано с по-малко емисии на парникови газове. Бобовите растения подобряват здравето на почвата и микробното разнообразие в земеделските земи, а сортовете могат да бъдат селектирани така, че да са по-устойчиви на климатичните промени.
Съдържанието им на протеин варира от 17% до 30%, а бобовите храни са богати на фибри, витамини и минерали. Консумацията на бобови растения помага за предотвратяване на хронични заболявания като сърдечни заболявания и диабет.
Водорасли
Водораслите, включително морските водорасли и спирулината, са друга интересна алтернатива. Подобно на бобовите растения, те са богати на витамини и минерали, а при някои видове съдържанието на протеини може да достигне между 50% и 60%.
Хранителните качества не са единственото предимство на водораслите. Способността им да улавят и съхраняват въглерод ги превръща в интересна алтернатива и от екологична гледна точка. Освен това някои от съдържащите се в тях съединения имат антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.
За хората, които не харесват вкуса им като самостоятелна храна, една от възможностите е водораслите да бъдат използвани като съставка в други храни, например хляб. По този начин може да се повиши съдържанието на протеини, макар добавянето им да има и своите особености – възможно е да придаде зелен оттенък на храната или характерен морски послевкус.
Зърнени култури
Зърнените храни, като овес и пшеница, често се считат за въглехидрати. Но те са и забележителен източник на растителен протеин със съдържание от 7% до 18%. Някои от тях могат да окажат положително въздействие и за понижаването на холестерола и подобряването на здравето на червата.
В момента много зърнени култури се използват неефективно. В Ирландия много висок дял (89%) от зърнените култури се използва основно като храна за животни, а след това животните се превръщат в източник на протеини за хората. Консумацията на зърнени култури директно, вместо да се използват като храна за животни, би спомогнала за намаляването на емисиите на парникови газове.
Насекоми и култивирано месо
За по-смелите съществуват и по-нетрадиционни алтернативи като насекомите и култивираното месо – месо, произведено чрез отглеждане на животински клетки в контролирана среда. Макар подобни храни все още да не са широко разпространени в западния свят, на пазара вече могат да се открият протеинови барове с насекоми, както и продукти на основата на насекоми, предназначени за готвене. През 2024 г. Обединеното кралство стана първата европейска държава, която одобри култивираното месо за употреба в храни за домашни любимци.
Сред предимствата на насекомите е високото съдържание на протеини – при брашното от щурци то може да достигне 45%–70%. Култивираното месо, от своя страна, има потенциала да предложи вкус и текстура, близки до тези на традиционното месо.
И двете алтернативи обаче срещат по-сериозни бариери пред приемането им от потребителите в сравнение с други източници на протеин. Сред причините са непривичността на подобни храни и, особено при насекомите, чувството на отвращение, което те могат да предизвикат. При насекомите към това се добавят и въпроси, свързани с потенциални алергични реакции.
Източник: Tony Benson, Research Fellow, School of Biological Sciences, Queen’s University Belfast; Anne Nugent, Reader, Nutrition, School of Biological Sciences, Queen’s University Belfast; Moira Dean, Professor in Consumer Psychology and Food Security, Queen’s University Belfast/The Conversation
