Прясната вода се движи от океанa към въздухa, към облаците, към реките и обратно към океаните. Това постоянно движение може да ни създаде илюзията за сигурност. Прясна вода винаги ще има. Дали наистина е така?
За съжаление, това не е гарантирано. Изменението на климата въздейства така на водният цикъл, че по-сухите райони стават все по-сухи, а влажните зони стават все по-влажни.
Изследване на The Conversation, публикувано в Nature, установява, че цикълът на водата се променя по-бързо, отколкото предполагахме, въз основа на промените в нашите океани.
Това подчертава все по-належащата необходимост от прекратяване на емисиите на газове, затоплящи атмосферата, преди водният цикъл да се промени до неузнаваемост.
Водният цикъл вече се е променил
Тъй като Земята се затопля, водният цикъл е започнал да се засилва като модел „мокро става по-мокро – сухо-става по-сухо“. Все повече сладка вода напуска сухите райони на планетата и се озовава във влажни региони.
Какво означава това? В относително сухите райони ще наблюдаваме все по-интензивни засушавания, все по-често. В относително влажни райони, по-екстремни бури и наводнения.
Тази промяна вече се случва. В своя знаков доклад за 2021 г. Междуправителствената група на ООН по изменение на климата (IPCC) се основава на нарастващото количество изследвания, за да заключи, че изменението на климата вече причинява дългосрочни промени във водния цикъл.
Промените, които виждаме, са само началото. През следващите няколко десетилетия това може да затрудни много хора да получават надеждни доставки на прясна вода в големи райони на планетата.
Притеснителното е, че макар да знаем, че водният цикъл се променя, не знаем напълно колко бързо. Тук океанът влиза в игра.
Как да използваме океана като дъждомер?
Основната причина, поради която е трудно директно да се измерват промените във водния цикъл, е, че нямаме достатъчно измервания на валежите и изпарението над нашата планета.
На практическо ниво е много трудно да се настроят постоянни дъждомери или изпарителни съдове върху 70% от повърхността на нашата планета, покрита с вода. Освен това, когато оценяваме промяната в дългосрочен план, имаме нужда от измервания отпреди десетилетия.
Решението, до което учените са стигнали, е да използват океана. Мнозина може да не осъзнават, че океанът може да бъде по-малко или по-солен в зависимост от региона. Например, Атлантическият океан е по-солен от Тихия океан.
Защо? Дъжд. Когато прясна вода падне като дъжд върху океана, тя разрежда морската вода и я прави по-малко солена. Когато водата се изпари от повърхността, солта остава, увеличавайки солеността. Това означава, че можем да използваме по-добре регистрираните промени в солеността на океана като вид дъждомер за откриване на промените в водния цикъл.
По-ранни изследвания използват този метод за проследяване на промените в солеността на повърхността на океана. Това изследване предполага, че водният цикъл се засилва драстично.
За съжаление океанът не остава неподвижно като конвенционален дъждомер. Течения, вълни и кръгови вихрови течения поддържат водите на океана в постоянно движение. Тази несигурност е поставила под въпрос колко точна е всъщност връзката между солеността и промяната на водния цикъл.
В отговор са разработени нови методи, които позволяват по-прецизното свързване на промените в солеността на океана с промените в частта от водния цикъл, придвижваща прясна вода от по-топли към по-студени региони.
Какво открива това ново проучване?
Заключенията са, че 7% повече дъжд пада в по-влажните райони и 7% по-малко дъжд (или повече изпарение) в по-сухите зони. Това е значително повече от оценките, установени от няколко предишни проучвания, които предполагат интензификация от около 2 до 4%.
За съжаление, тези открития предполагат, че потенциално катастрофалните промени във водния цикъл може да се приближават по-бързо, отколкото се смяташе преди.
Какво би било бъдещето с променен воден цикъл?
Ако нашият воден цикъл става по-интензивен с по-бързи темпове, това означава по-силни и по-чести екстремни засушавания и валежи.
Дори ако световните правителства изпълнят целта си и запазят глобалното затопляне до таван от 2℃, IPCC прогнозира, че все пак ще издържаме на екстремни събития средно с 14% по-силни в сравнение с базовия период от 1850-1900 г.
Някои хора и екосистеми ще бъдат засегнати по-силно от други, както стана ясно от доклада на IPCC от миналата година. Например, средиземноморските държави, югозападната и югоизточната Австралия и Централна Америка ще станат по-сухи, докато мусонните региони и полюсите ще станат по-влажни (или по-снежни).
В сухите райони, засегнати от тези промени във водния цикъл, съществуват реални заплахи за жизнеспособността на градовете, освен ако не бъдат въведени алтернативи като обезсоляване.
Какво да правим?
Десетилетия научни изследвания показват изключително ясна връзка между емисиите на парникови газове и повишаването на глобалните температури, което от своя страна води до интензификация на водния цикъл.
Това е още една причина, поради която трябва да преминем възможно най-бързо към нетни нулеви емисии, за да намалим щетите от изменението на климата.
Промените във водния цикъл, които наблюдавахме, до голяма степен се дължат на по-стари емисии от средата на 20-ти век и по-рано. Оттогава увеличихме драстично нашите емисии. Какво следва, зависи изцяло от нас.
Източник: TheConversation
