Експертите обръщат внимание на ранна, по-голяма озонова дупка за 2023 г.
Учените наблюдават образуването на озоновата дупка над Антарктида много по-рано от обикновено тази година, предизвиквайки предупреждения за потенциални последици за Южния океан и морския лед на Антарктика.
Сателитни данни от Европейския център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) разкриват преждевременната поява на озоновата дупка, която може да стане по-голяма от средната през 2023 г.
Както се съобщава в скорошен документ, публикуван в ESS Open Archive (все още предстои да бъде рецензиран), по-голямата от нормалната дупка може да се дължи на атмосферни промени в резултат на изригването на вулкана Тонга през 2022 г.
Антарктическата озонова дупка
„Започването през август със сигурност е много рано… Обикновено не очакваме това да се случи сега.“, казва съавторът д-р Мартин Джукер, преподавател в Центъра за изследване на изменението на климата към Университета на Нов Южен Уелс.
Обикновено озоновата дупка започва да се образува към края на септември, достига пик през октомври и се затваря до ноември или декември. Антарктическата озонова дупка е периодично изтъняване на озоновия слой в стратосферата, съставен от озонови молекули, които абсорбират вредното ултравиолетово лъчение от слънцето.
С течение на времето озоновата дупка постепенно се възстановява благодарение на международните усилия, включително Монреалския протокол от 1989 г., който значително намалява химикалите, разрушаващи озона.
Въпреки това, изригването на вулкана Hunga Tonga-Hunga Ha’apai на 15-ти януари 2022 г. изпуска изключително количество водна пара в стратосферата, нарушавайки естествените процеси на регулиране на озона.
Авторите обясняват в своята статия, че този приток на водна пара е довел до образуване на ледени облаци, улесняващи натрупването на молекули, разрушаващи озона.
Те подчертават загрижеността си относно потенциалното въздействие на озоновата дупка върху антарктическия лед, който е достигнал рекордно ниски нива през последните години. Увеличеното проникване на ултравиолетова радиация през отслабения озонов слой може да допринесе за топенето на леда и по-нататъшното затопляне на Южния океан.
Джукър отбелязва, че повишената ултравиолетова радиация, достигаща до Антарктика и Южния океан, има повече енергия за топенето на леда. С намален морски лед океанът става тъмносин вместо бял, което силно намалява отразяващите му способности.
„Съществува риск Южният океан да се нагрее още повече и след това косвено да разтопи повече лед, защото водата до леда е по-топла“, казва той.
Вулканът Тонга
Очаква се изригването на вулкана Тонга да има трайни последици, включително по-високи повърхностни температури в различни региони на света.
Въпреки че този ефект е временен в сравнение с дълготрайното въздействие на емисиите на парникови газове, проучването подчертава взаимосвързаността на природните събития и изменението на климата.
Докато учените наблюдават отблизо това развитие, ранното образуване на озоновата дупка служи като напомняне за деликатния баланс между различните атмосферни фактори и тяхното влияние върху околната среда и климата.
Пълното проучване е публикувано в ESS Open Archive на 4-ти август и може да бъде намерено тук.
Източник: InterestingEngineering

































