Костите и древната ДНК успяват да оцелеят след изригването на Везувий.
Хиляди жители на древния град Помпей загиват при смъртоносното вулканично изригване на връх Везувий на 24 август 79 г. сл. Хр. Изминаха около 2000 години от това ужасяващо събитие, но костите и ДНК-то на мъртвите помпейци все още разкриват нови тайни пред изследователите.
Скорошно проучване, публикувано в списание Scientific Reports, подчертава наличието на неочаквани здравословни състояния и генетично разнообразие в населението, което процъфтява в древния Помпей и други части на италианския полуостров по време на римското управление.
Авторите на изследването са разработили първата геномна последователност на Помпей от скелети на мъж и жена, загинали по време на вулканичната трагедия.
Интересното е, че първоначално скелетите са открити през 1933 г. в археологически обект, наречен Къщата на занаятчиите (Casa del Fabbro), и са били запазени през всичките тези години.
Докато говори за състоянието на запазените кости, водещият автор професор Габриеле Скоррано казва: „Скелетите бяха идеално запазени. Това е първото нещо, което видяхме и изглеждаше обещаващо, така че решихме да стреляме, правейки екстракция на ДНК.“
Какви тайни крие древната помпейска ДНК?
Използвайки усъвършенствани инструменти за секвениране на ДНК, учените извличат генетичен материал от един от скелетите.
Петрусът (Petrous) е малък сегмент с форма на пирамида от темпоралната кост, който защитава вътрешната част на човешкото ухо. Името му идва от латинската дума petrosus, което означава „твърд като камък“.
Палеогенетичният анализ (анализ на генетичен материал, открит в древни останки) на запазената ДНК от петруса позволява на изследователите да научат важни подробности за генетичната и медицинска история на помпейците.
Анализът предполага наличието на ДНК на Mycobacterium tuberculosis в генетичния материал на скелета на мъжа, което показва, че той има гръбначна туберкулоза.
По време на разкопките от 1933 г. скелетите на мъжа и жената са открити в положение, сякаш са вечеряли, когато внезапното изригване на вулкана ги изгаря живи. Новите открития показват, че мъжът не може да избяга поради невъзможността си да се движи поради проблеми с гръбначния стълб.
В интервю за The New York Times, един от авторите на изследването Пиер Франческо Фабри казва, че „състоянието му е причина да има много малка подвижност“.
За да проследят генетичната история, изследователите изследват генетичния материал на 1030 древни и 471 съвременни жители на италианския полуостровен регион и ги сравняват с ДНК-то на жителите на Помпей.
Изненадващо, генетичният състав на петруса на мъжа подчертава римското потекло и разкрива споделено генетично наследство с хората, живеещи в Анадола, Турция и остров Сардиния. Тези открития предполагат, че Помпей и италианският полуостровен регион са били богати по отношение на расово и генетично разнообразие през древни времена.
Тъй като количеството генетичен материал, извлечен от скелета на жената, е много малко, изследователите не са успели да извършат подробен генетичен анализ на нейното ДНК.
Изучаването на останките от Помпей е „емоционално“ преживяване
Сега известен като обект на световното наследство на ЮНЕСКО, Помпей някога е бил пищен град, претъпкан с представители на богати римски семейства.
Мястото изобилства от отворени театри, пазари, културна красота и постоянно население от около 12 000 души. Изригването от планината Везувий поглъща славата на града и го погребва под големи количества вулканична пепел. Някои оценки показват, че около 16 000 души са загинали по време на трагедията.
Обяснявайки значението на скелетните останки от Помпей, изследователката Серена Вива казва пред BBC:
„Тези хора са мълчаливи свидетели на едно от най-известните и трагични събития в историята. Да работя с тях е много емоционално и за мен е огромна привилегия.“
Тя вярва, че останките са като картина, описваща трагичната съдба на Помпей, в деня на изригването на Везувий.
Източник: InterestingEngineering
