Всички сме чували репликата: „Това е само в главата ти.“
Когато крайните срокове се трупат, финансовият натиск се увеличава или ни предстои неочаквано публично говорене, тревожността често се възприема като чисто психологичен проблем – нещо, което просто трябва да се преодолее с повече воля и самоконтрол.
Но човешкото тяло не прави ясно разграничение между психично и физическо. Мозъкът не функционира изолирано и тревожността не остава „заключена“ в съзнанието ни. Тя задейства бърза верига от биохимични реакции, които се разпространяват чрез кръвния поток и оказват реално, измеримо въздействие върху целия организъм.
Ново изследване улавя тази връзка между ума и тялото в реално време. Здрави доброволци са подложени на лабораторен стрес тест и резултатите показват, че острият психически стрес действа като директен химичен катализатор. В рамките на минути той увеличава производството на силно реактивни молекули, известни като свободни радикали. Тези молекули след това променят начина, по който се образуват кръвни съсиреци.
С други думи, психическият стрес може физически да преобрази кръвта ви, правейки я по-склонна към съсирване.
Учените знаят от десетилетия, че хроничният стрес е вреден за сърцето. Големи популационни проучвания многократно са идентифицирали емоционалния стрес като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Това, което е по-малко ясно, е как точно една емоция се превръща в биологична промяна, която може да увеличи сърдечно-съдовия риск.
Когато изпитваме психически стрес, фино балансираната хемостаза на тялото – системата, която поддържа нормалния кръвоток, като същевременно е готова да предотврати кървене, когато е необходимо – се нарушава. Кръвта преминава в това, което учените наричат хиперкоагулируемо състояние, което означава, че става по-склонна към съсирване.
Но механизмът зад този процес все още остава предмет на научен дебат.
Някои експерти предполагат, че стресът активира имунната система, причинявайки широко разпространено възпаление. Други предполагат, че стресът кара кръвта да става по-концентрирана с повишаване на кръвното налягане. Тази идея е известна като хипотеза за хемоконцентрация.
Екипът зад новото проучване подозира нещо различно – че истинският подбудител е оксидативният стрес. Това е експлозия от свободни радикали, предизвикана от фундаменталната стресова реакция на организма, действаща като ключов регулатор на процеса, който директно променя структурните свойства на кръвта.
Подлагане на стреса на изпитание
За да проучат тази идея, учените провеждат рандомизирано контролирано кръстосано проучване, включващо осем здрави млади мъже на възраст между 18 и 30 години. Това може да изглежда като изненадващо малка група, но експериментите, които изследват биологичните промени в реални хора при строго контролирани лабораторни условия, са сложни, трудоемки и скъпи.
Вместо да търсят широки тенденции в популацията, проучвания като това са предназначени да разкрият основните механизми, действащи в тялото.
Всеки участник посещава лабораторията два пъти, с разлика от една седмица. По време на едното посещение участниците седят тихо и си почиват. По време на другото, те попълват теста за социален стрес на Триер, златният стандарт в изследванията за предизвикване на остър психически стрес. Редът, в който извършват посещенията, е напълно случаен.
Тестът е умишлено неудобен, защото отразява ежедневния социален натиск. На участниците са дадени пет минути, за да подготвят реч, преди да я изнесат пред камера и жури от безизразни съдии. Точно преди да започнат да говорят, бележките им са взети.
Веднага след това те са помолени да изпълнят предизвикателство за умствена аритметика, като броят назад от 2003 на интервали от 17. Всеки път, когато допускат грешка, трябва да започнат отначало.
На всички са взети кръвни проби непосредствено преди и след двете сесии. За да измерят свободните радикали, учените използват високочувствителна техника, наречена електронна парамагнитна резонансна спектроскопия. Анализирана е и структурата на кръвните съсиреци, докато се образуват, което позволява на екипа да изследва как стресът влияе на кръвта на микроскопично ниво.
Биологични промени
Резултатите са поразителни. По време на тихата сесия за почивка, кръвната химия на участниците остава стабилна. След стрес теста обаче две неща се случват едновременно: нивата на свободните радикали се увеличават, а структурата на кръвните съсиреци се трансформира напълно.
Наблюдава се повишаване на свободния радикал аскорбат, маркерът за оксидативен стрес, което показва, че емоционалният стрес бързо увеличава оксидативния стрес в тялото.
В същото време образуващите се кръвни съсиреци стават по-големи, по-компактни и с по-висока плътност на фибрин – протеиновите влакна, които формират структурната им рамка. Открихме също доказателства, че стресът активира част от системата за коагулация на тялото, известна като вътрешен път.
Може би също толкова важно е, че не са открити доказателства, че стресът променя вискозитета или гъстотата на кръвта. Това оспорва идеята, че стресът действа предимно чрез концентриране на кръвта.
Вместо това, откритията показват, че стресът променя качеството и архитектурата на самия съсирек. Това предоставя нови доказателства, че дори кратки периоди на психологичен стрес могат да предизвикат бързи биологични промени, свързани с повишен потенциал за съсирване.
Разбира се, това не означава, че стресираща презентация или труден ден на работа ще причинят веднага инфаркт или инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания са далеч по-сложни от това.
Проучването предоставя важни насоки за това как психологичният стрес влияе на тялото, но те трябва да се тълкуват с подходящо внимание. Тъй като проучването е обхванало само осем здрави млади мъже, ще са необходими по-мащабни проучвания, включващи жени, възрастни хора и хора със сърдечно-съдови заболявания, за да се определи доколко широко са приложими откритията.
Констатациите могат също да помогнат за разработването на нови подходи за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Вместо да се фокусират единствено върху психическото преживяване на стрес, бъдещи изследвания биха могли да проучат дали насочването към основните биохимични пътища не може да помогне за защитата на сърдечно-съдовата система от някои от физическите ефекти на стреса.
Източник: Lewis Fall, Senior Lecturer in Human Physiology, University of South Wales/The Conversation
