Акулите са отлични в улавянето на плячка благодарение на уникалната си способност да сменят и възстановяват зъбите си през целия си живот.
Ново проучване на изследователи от Университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф (HHU), Германия, обаче открива, че тази способност на акулите може да не е достатъчна, за да се пребори с ефектите от затоплянето на климата.
Проучването се фокусира върху окисляването на океаните, процес, при който pH на океаните намалява поради увеличеното количество CO2, генерирано от човека. Повишената киселинност на океана води до това, че зъбите на акулите стават по-крехки и по-слаби.
„Зъбите на акулите, въпреки че са съставени от силно минерализирани фосфати, все пак са уязвими на корозия при бъдещи сценарии за окисляване на океана“, казва Максимилиан Баум, първи автор на проучването и биолог в HHU.
„Това са високоразвити оръжия, създадени за разрязване на плът, а не, за да устояват на океанската киселина. Нашите резултати показват колко уязвими могат да бъдат дори най-острите оръжия на природата“, добавя Баум.
Експеримент за oкисляване
Oкисляването на океаните намалява наличието на важни минерали като калций и фосфат във водата.
Това застрашава организми като корали и миди, които използват тези минерали за изграждането на черупките и скелетите си. Освен това, акулите също зависят от същите минерали за регенерация. Челюстите на акулите имат няколко реда зъби, като новите бързо се придвижват напред, за да заменят изгубените.
Екипът проучва зъбите на черноперите рифови акули, подлагайки ги на две различни нива на pH. Средната стойност на pH на океаните в момента е 8,1, но до 2300 г. се очаква тя да спадне до 7,3 – промяна, която ще направи водата почти 10 пъти по-кисела.
В проучването са събрани около 600 изхвърлени зъба от акули от аквариум. Изследователите подбират 16 непокътнати зъба за експеримент с pH. Освен това, 36 други зъба са използвани за измерване на промените в обиколката преди и след експеримента.
В продължение на осем седмици зъбите са поставени в отделни 20-литрови резервоари с изкуствена морска вода. Резултатите са категорични. Зъбите, изложени на по-кисела вода, показват видими увреждания: пукнатини, дупки и структурна деградация.
Тъй като в проучването са използвани изхвърлени, неживи зъби, то не може да обясни как тялото на жива акула би ги възстановило.
Поддържане на pH на океана
За видове като черноперите рифови акули, дишането изисква да плуват с отворена уста, което постоянно излага зъбите им на тази корозивна среда.
Дори микроскопични увреждания могат да имат огромни последствия за същество, което разчита на зъбите си за оцеляване.
Както отбелязва Баум, дори умерено понижение на pH може да навреди на по-чувствителните видове, особено на тези, които подменят зъбите си бавно, или да причини увреждания, които се натрупват с времето.
Акулите с увредени зъби може да имат затруднения при храненето, което може да повлияе на популациите на акулите и стабилността на морската екосистема.
Изследователите стигат до заключението, че резултатите са ясно напомняне за това как въздействието на климатичните промени може да се разпространи в цялата екосистема.
Резултатите са публикувани в списанието Frontiers in Marine Science.
Източник: InterestingEngineering
