След десетилетия на двуцифрен растеж Китай навлиза в нов икономически етап, в който основното предизвикателство вече не е само производството, а способността да стимулира собствените си потребители.
Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 4,3% през второто тримесечие на 2026 г., което е под заложената от Пекин годишната цел и показва продължаващия натиск върху втората по големина икономика в света.
Отчетено е забавяне спрямо първото тримесечие, когато китайската икономика отчита ръст от 5%. Това е най-слабият тримесечен резултат след края на 2022 г., когато страната все още излиза от периода на строгите ограничения заради пандемията.
Сред основните фактори зад забавянето са слабото вътрешно потребление, продължаващата криза на пазара на недвижими имоти и повишените разходи за енергия и суровини на фона на напрежението в Близкия изток.
В началото на март китайското правителство понижи годишната си цел за икономически растеж до диапазона 4,5–5%. Това е най-ниската официална цел за разширяване на икономиката от 1991 г. насам.
Според редица анализатори поставянето на по-ниска и по-гъвкава цел предоставя на Пекин повече пространство за управление на икономиката, без да се налага да предприема прекомерни стимули само, за да постигне конкретен показател.
Анализатори отбелязват, че Китай е използвал подобен по-гъвкав подход и преди, особено по време на пандемията, но това не е обичайна практика.
Имотната криза продължава да натоварва икономиката
Един от най-сериозните проблеми пред Китай остава секторът на недвижимите имоти. След като години наред той е един от основните двигатели на растежа и източник на приходи за местните власти, настъпилата криза в сектора намалява доверието сред потребителите и води до натрупване на значителни дългове.
Това води до спад в цените на новите жилища, макар спадът от 0,1% през юни да е по-малък спрямо предходния месец.
Проблемите в имотния сектор оказват пряко влияние върху потреблението – домакинствата стават все по-предпазливи в разходите си, което ограничава един от ключовите източници на вътрешен растеж.
През юни се наблюдава известно подобрение в продажбите на дребно, които нарастват с 1% след спад през май, но възстановяването остава неравномерно.
Износът и технологиите поддържат икономиката на Китай
Въпреки осезаемото забавяне във вътрешното търсене, китайският износ продължава да бъде важен двигател за икономиката.
Данните за юни показват, че износът на страната е нараснал с 27% спрямо същия месец година по-рано. Особено силно е представянето на технологичния сектор, подкрепено от глобалното търсене на полупроводници и оборудване за центрове за данни, свързани с развитието на изкуствения интелект.
Производителите на електромобили в Китай също имат значителен принос за растежа на износа. За първи път в историята месечният износ на автомобили надхвърля един милион бройки през юни.
Това очертава ново предизвикателство пред икономиката, която става все по-зависима от външните пазари, докато вътрешното потребление изостава.
Пекин залага на технологии, иновации и зелена трансформация
В опит да се справи с икономическите трудности китайското ръководство поставя все по-голям акцент върху технологичното развитие.
Доказателство за това е новият петгодишен план на страната, който акцентира върху инвестициите в изкуствен интелект, високотехнологични индустрии, научни изследвания, транспортна инфраструктура и енергетика.
Това подкрепя и дългогодишната цел на Пекин да превърне Китай в глобален технологичен лидер, като същевременно ускорява развитието на зелената енергия и намаляването на въглеродните емисии.
Сериозният демографски проблем, с който страната се опитва да се справи от години, е основен приоритет на управлението в дългосрочен план. Въздействието на все по-застаряващото население и критично ниската раждаемост върху бъдещия икономически потенциал на страната е проблем, който няма бързо решение и може да промени начина, по който Китай развива икономиката си през следващите десетилетия.
По-бавен растеж, не означава отслабване
Според някои икономисти по-ниските темпове на растеж не означават непременно срив на китайската икономика. По-скоро те са признание за вече съществуващи слабости.
Промяната в целите за растеж позволява на китайските власти да оценяват по-реалистично икономическата ситуация, без да бъдат принудени да предприемат мащабни стимули само заради постигането на конкретен показател.
Китай вероятно ще остане една от най-влиятелните икономики в света, но следващото голямо изпитание пред Пекин няма да бъде само колко може да произвежда, а дали ще успее да върне увереността на своите потребители. Защото дългосрочният растеж не се измерва единствено в износ и фабрики, а и в способността на едно общество да вярва в собственото си бъдеще.
