Четенето на книги е важна част от културния живот и образованието на всяко общество. Но колко от нас наистина отделят време за четене?
Според статистиката на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2022 г., интересът към четенето на книги в Европейския съюз е доста разпространен, като се забелязват интересни тенденции сред различни възрастови групи и между половете.
Проучването показва, че 52,8% от населението на ЕС на възраст 16 години или повече е чело поне една книга през последните 12 месеца. Интересно е да се отбележи, че най-младите читатели на възраст между 16 и 29 години водят по честота на четене, като 60,1% от тях са чели книги през изминалата година.
С напредването на възрастта процентът на четящите намалява: 53,5% сред хората на възраст 30-54 години, 52,6% сред тези на 55-64 години и 47,2% при хората на 65 години и повече.
Данните също така разкриват съществени различия между половете. Жените в ЕС четат значително повече от мъжете. Според проучването, 60,5% от жените са чели книги през последната година, в сравнение с 44,5% от мъжете.
Разликата не е само в честотата на четене, но и в броя на прочетените книги. Докато 28,8% от жените четат по-малко от 5 книги годишно, сред мъжете този процент е 24,8%. Още по-очевидно е разделението при по-голям обем на четене: 17,4% от жените четат 10 или повече книги годишно, докато при мъжете този процент е едва 9,9%.
Разликите в честотата на четене също варират значително между различните страни в ЕС. Най-голям процент от четящото население се намира в Люксембург, където 75,2% от хората са прочели поне една книга през последната година. Дания и Естония също са сред водещите страни с 72,1% и 70,7% съответно.
На другия полюс, най-малък интерес към книгите се наблюдава в Румъния, където само 29,5% от населението е чело книги. Други страни с нисък процент на четящите са Кипър (33,1%) и Италия (35,4%).
България също не е сред водещите страни по отношение на четенето. Според статистиката, страната ни се нарежда веднага след Италия като едва 37,7% от българите са чели поне една книга през изминалата година. Сред четящите българи тези, които четат по-малко от 5 книги са 19,4%, тези, които четат 5-9 книги са 10,4% и тези, които четат над 10 книги годишно са 7,9%.
Статистиката ясно показва, че четенето на книги в ЕС не е равномерно разпределено нито между различните възрастови групи, нито между половете или страните. Младежите и жените се открояват като най-активни читатели, а скандинавските и балтийските страни водят по отношение на четящото население.
Тези данни подчертават важността на усилията за насърчаване на четенето сред различните демографски групи и в страните с по-ниски нива на читателска активност. В един свят, в който дигитализацията доминира, книгите остават важен източник на знания и култура, и е от съществено значение те да продължат да бъдат достъпни и привлекателни за всички.
