Редица теории са се опитвали да обяснят какво прави нещо достатъчно смешно, за да ни разсмее. Сред тях са нарушаването на норми (нещо забранено), осмиването на нечия надменност или чувство за превъзходство, както и несъответствието – наличието на две несъвместими значения в една и съща ситуация.
Карло Валерио Беллини, професор по педиатрия в Университета в Сиена решава да направи преглед на цялата налична литература за смеха и хумора, публикувана на английски език през последните десет години, за да разбере дали могат да се направят други заключения.
Неговото обширно проучване води до едно ново възможно обяснение: смехът е инструмент, който природата може би ни е предоставила, за да ни помогне да оцелеем.
Той преглежда изследователски статии върху теориите за хумора, които предоставят важна информация в три области: физическите характеристики на смеха, мозъчните центрове, свързани с производството на смях, и ползите за здравето от смеха. Това възлиза на повече от 150 статии, които предоставят доказателства за важни характеристики на условията, които карат хората да се смеят.
Като организира всички теории в отделни категории, той успява да сведе процеса на смеха до три основни етапа: объркване, разрешаване и потенциален сигнал за „всичко е наред“.
Това поражда възможността смехът да е бил запазен чрез естествения подбор в продължение на хилядолетия, за да помага на хората да оцеляват. Това може също да обясни защо сме привлечени от хора, които ни разсмиват.
Еволюцията на смеха
Теорията за несъответствието добре обяснява хумористичния смях, но не е достатъчна. Например, ако видим тигър да се разхожда по улицата, това може да ни се стори нелогично, но не е комично – напротив, би било стряскащо. Но ако тигърът се търкаля като топка, тогава би станало комично.
Анимaционният антигерой Хоумър Симпсън ни разсмива, когато пада от покрива на къщата си и отскача от земята като топка или когато се опитва да „удуши“ сина си Барт, с изкривени очи и изплезен език, сякаш е направен от гума. Това са примери за това как човешкият опит се превръща в преувеличена, анимационна версия на света, където всичко – особено нелепото – може да се случи.
Но за да е смешно, събитието трябва да се възприема и като безобидно. Смеем се, когато знаем, че тигърът или Хоумър няма да наранят другите, нито пък самите те са наранени, защото по същество техните светове не са реални.
Така можем да сведем смеха до тристепенен процес. Първо, необходима е ситуация, която изглежда странна и предизвиква усещане за несъответствие (объркване или дори паника). Второ, тревогата или напрежението, породени от тази необичайна ситуация, трябва да бъдат осмислени и преодолени (разрешаване). Трето, самият смях се проявява като сигнал за „всичко е наред“, който информира околните (облекчение), че няма опасност.
Смехът може да е сигнал, който хората използват от хилядолетия, за да покажат на другите, че реакцията „бий се или бягай“ не е необходима и че възприетата заплаха вече е отминала. Затова смехът често е заразителен: той ни обединява, прави ни по-социални и сигнализира края на страха или тревогата. Смехът е жизнеутвърждаващ.
Как хуморът може да бъде ефективен
Смехът има голямо значение и за физиологията на нашето тяло. Подобно на плача – и дъвченето, дишането или ходенето – смехът е ритмично поведение, което е механизъм за освобождаване на тялото.
Мозъчните центрове, които регулират смеха, са тези, които контролират емоциите, страховете и тревожността. Ето защо смeхът има способността да премахва стреса или напрежението в дадена ситуация и изпълва тялото с облекчение.
Хуморът често се използва в болнична обстановка, за да помогне на пациентите в тяхното оздравяване, както показват проучвания за клоунотерапия. Хуморът може също да подобри кръвното налягане и имунната защита, както и да помогне за преодоляване на тревожността и депресията.
Изследванията показват, че хуморът е важен в преподаването и се използва за подчертаване на концепции и мисли. Хуморът, свързан с учебния материал, поддържа вниманието и създава по-спокойна и продуктивна учебна среда. В учебна среда хуморът също така намалява тревожността, засилва участието и повишава мотивацията.
Любов и смях
Наистина ли хората се влюбват в някого, защото „ги кара да се смеят“. Тук не става въпрос само за това да си забавен. Възможно е да става дума за нещо по-сложно. Ако смехът на другия предизвиква нашия собствен смях, това е сигнал, че можем да се отпуснем и че сме в безопасност – а именно това създава доверие.
Ако нашият смях е провокиран от шегите на друг човек, това ни помага да преодолеем страха, породен от странна или непозната ситуация. А когато нечия способност да бъде забавен ни помага да надмогнем тези страхове, ние естествено се привързваме по-силно към този човек. Това може да обясни защо обичаме хората, които ни разсмиват.
В съвременния свят, разбира се, рядко се замисляме за смеха – просто го възприемаме като приятно и ободряващо преживяване, което носи усещане за благополучие. Но от еволюционна гледна точка това човешко поведение вероятно е изпълнявало важна функция, свързана с разпознаването на опасности и самосъхранението. Дори и днес, когато се разминем с опасност, често реагираме със смях – като естествена реакция на облекчение.
Източник: Carlo Valerio Bellieni, Professor of Pediatrics, Università di Siena/The Conversation
