Днес наш гост е Кузман Илиев. Кузман Илиев е сред водещите икономически анализатори в страната. Лектор е в специалността „Теория на парите“, катедра „Финанси и кредит“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. Магистър по публичен мениджмънт от IEP Тулуза, Франция. Студент на годината на НБУ за 2009 г.
През 2021 г. Кузман издава своята първа книга „Кой контролира парите ни? Власт, спекула и манипулации“, сред страниците на която читателя може да намери отговорите на редица важни икономически въпроси, пречупени през реални истории: Защо инфлацията прави войните по-вероятни; капитализмът ли е виновен за кризите; защо и как социалните мрежи налагат „мека“ цензура; пари или инвестиция е биткойн; как да оцелеем по време на икономическа криза; идва ли залезът на цивилизацията и има ли противоотрова?
Сега на пазара излиза втората му книга „България може сама“. Вижте разговора ни с г-н Илиев и разберете, кои са водещите теми в книгата, какво го е провокирало/вдъхновило за написването й и може ли наистина България сама?
Здравейте, г-н Илиев. Всеки път е удоволствие да сте наш гост, но днес поводът е по-различен. Втората Ви книга „България може сама“ вече е на пазара. Какво да очакват читателите, разгръщайки страниците й?
Това са моите скромни разсъждения за просветения модерен патриотизъм. Съвсем спокойно можеш да си космополит, но да обичаш мястото, на което си се родил, историята и езика си. Всяко нещо, което обичаш, трябва да е третирано със знание и грижа. Затова и се опитвам да разгледам някои важни за настоящето и бъдещето ни теми – за това как да се замогнем като нация, как да станем субект на международните отношения, а не безгласна буква, как да ни уважават като народ, а оттам и повече лично самочувствие и себеуважение. Имаме голям потенциал и такъв разговор по същество вече е на дневен ред.
Какво Ви вдъхнови да напишете тази книга? Кои са важните неща, които искате да кажете с нея?
Живеем в много сложно време, в което наистина се струпват няколко кризи – коментирали сме с вас икономическата, енергийната, мигрантската. Но има и една друга, много по-опасна – тази на идентичността. Да не знаеш кой си, да си дърво без корен, човек без минало и без център. Има идеологии днес, които целят точно това объркване на хората. Тази тема анализирам в първата част на книгата.
Във втората отправям поглед върху поуките от миналото – за да знаем къде отиваме, трябва да знаем и откъде идваме. България има великолепни лидери и личности във всички епохи, от всички сфери на обществения живот. Изучаването на наследството и посланията им имат практическа полза и ни дават духовна сила днес. Още повече, че голяма част от тях са живели в много по-сложна обстановка от нас, борейки се с далеч по-мъчни обстоятелства. Поглеждам и към сложните геополитически реалности в историята ни – как са се справяли предците ни. Както и какво от онези времена е очертало и формирало реалността, в която живеем днес.
Накрая засягам една важна съставка на успеха ни като нация – икономическата грамотност и рецептите за икономическа възмога, която да повиши доходите на българите и да ни направи фактор с тежест, очертавайки хоризонтите за развитието ни в бурите на световната геополитика и всевъзможните кризи, в които живеем.
На корицата на книгата е картата на “Ньойска България” – най-ниската точка в новата ни история. Защо избрахте именно нея, каква е символиката?
Това моментът на грамадното падение – икономическо, етно-географско, но най-вече духовно. Националният ни идеал е разгромен, появява се нихилизмът към родината, разпалва се парещият огън на пораженчеството. Крахът от Ньой след Първата световна война е тектоничен – не сме излизали от тази криза оттогава. Комплексът, че сме малки, неспособни и прочие, също е оттогава. Това са години на омраза в обществото, де факто гражданска война през 20-те години на миналия век, разединение и изстъпления, които тежат и до днес. Най-страшното последствие – усещането, че нищо не зависи от нас, че сме малки, че „губим всички войни“, едва ли не, че винаги теглим късата клечка.
Обективният прочит на историята изисква да си спомним, че сме велик европейски народ, чийто език е един от трите класически езици в Европейското Средновековие. Както и че буквално като феникс от пепелта се издигаме като нация през Възраждането, за да кажем смело днес, че сме най-древната оцеляла държавност на континента. Тоест ние сме ключов за Европа актьор, а не някаква периферия. Мотивите, ако щете за войните, които водим след Освобождението винаги са били благородни – за самозащита и свобода, за национално обединение – не за завоевание. И да, можем сами, но без да мразим или отказваме съюзи, или взаимодействие с никого – но само, пречупвайки всичко през националния ни интерес, колкото и клиширано и празно от съдържание да изглежда това словосъчетание днес.
Какво може България сама днес и какво Ви се иска да може сама утре?
Може да създава усещане за сигурност на гражданите си – от външна и вътрешна опасност. Може да създава справедлив правен ред и условия за планиране и инвестиции на бизнеса. Може да изгражда общество, което е здраво, развива се, расте духовно, търгува мирно и обменя идеи, без да раболепничи към никого. Може да отстоява националния си интерес и да прави правилни стратегически ходове, с които да гарантира мира и благоденствието си. Може да се грижи за българите по света и да гарантира защитата на хората с българско самосъзнание, където и да са те по земното кълбо. Може и да осъществява много по-гъвкава дипломация, така че да печели от всички и да избягва излишни неприятности за гражданите си. Много неща може сама… Нямам самомнението и илюзията, че имам последната дума по тези теми – целта ми е точно обратната. Да предизвикам конструктивен дебат по същество, което е начинът да използваме целия градивен потенциал и знанията на всички българи, които имат отношение по темите.
Могат ли вече читателите да си закупят книгата Ви и ще имали официално представяне?
До края на седмицата ще е в книжарниците, ще може да се поръчва и онлайн. До 10-ина дена ще направя представяне на удобно и комуникативно място в центъра на София, после в Стара Загора – това са идеите засега. Ще се радвам да се видим с търсещи хора с най-различни възгледи и да поговорим. Книгата всъщност е удачният повод да го сторим..
В края нека вдигнем още малко завесата и завършим с цитат от самата книга …
Заглавието всъщност казва всичко. Разберем ли това, нищо не може да спре прогреса ни. Убеден съм. Тази истина са разбрали и революционерите, и просветителите ни, които в невъзможни условия и с нищожни средства не са губели надежда и са постигнали заветната цел, изглеждаща тогава като абсолютен мираж – свободата. Имаме морален дълг да сме достойни техни наследници…
