Архитектурна концепция предполага, че течащата разтопена лава може да бъде използвана за изграждане на сгради и градове по устойчив начин.
Архитектът Арнхилдур Палмадотир предлага течащата лава да се използва за изграждане на основи на сгради в бъдеще. В момента тя работи по проект, наречен “лаваформиране“ (Lavaforming), който ще предостави подробна информация за това как лавата може да се използва като устойчив строителен материал.
Проектът ще бъде представен на международното архитектурно изложение Biennale Architettura 2025, което ще се проведе във Венеция през следващата година.
Палмадотир ръководи архитектурно студио в Исландия – страна с висока вулканична активност. Тя прекарва много време в наблюдение на изригващите вулкани и винаги се е чудила дали лавата от тези изригвания може да се използва.
Междувременно, като архитект, тя търси строителни материали, които биха могли да направят строителните дейности в Исландия устойчиви.
„Проучвахме какъв би могъл да бъде най-естественият строителен материал в Исландия, тъй като не сме богати на природни ресурси като дървета и глина, които се използват за строителни материали в други страни“, разказва Палмадотир пред World Architecture Community.
Така се ражда идеята за „лаваформирането“.
Превръщане на лавата в сгради и градове
“Лаваформирането” е концепция, която разказва историята на едно общество през 2150 г. Това футуристично общество е открило начин да използва лавата като строителен материал.
Историята предполага, че лавата, изтичаща от вулкан в правилната посока, може да се използва за полагане на основите не само на сгради, но и на цели градове.
„Потокът от лава може да съдържа достатъчно строителен материал, за да се издигнат основите на цял град за няколко седмици, без да се налагат вредни минни работи и производство на невъзобновяема енергия“, казва Палмадотир.
Тя предполага, че има два възможни начина за овладяване на течащата лава. Първият подход включва пробиване на сондажи, за да се достигне до разтопената лава на повърхността на Земята.
След като лавата започне да изригва, тя ще бъде насочвана по контролирани пътища към производствени съоръжения, където ще бъде преработвана за производство на строителни материали.
„Чрез сондиране в магмената камера, която бавно се приближава към повърхността, лавата се изпомпва по контролиран начин и се извлича, за да се намали подземното напрежение в района, а в същото време течната лава се насочва към производствени станции, които оформят лавата във форми и кофраж за модулно строителство“, добавя Палмадотир.
Вторият метод предлага използването на 3D принтиране. Течащата по време на изригване лава може да се насочи към специални 3D принтери, които могат да задържат разтопената лава и да я превръщат в слоеве строителен материал.
„Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) работят върху 3D принтиране с разтопено стъкло, така че технологията вече е налице“, смята Палмадотир.
Въпреки това „лаваформирането“ все още е на етап концепция и гореспоменатите методи не са тествани в реални условия. Целта на този проект е да покаже, че творческото мислене и иновациите имат потенциала да направят строителните дейности устойчиви навсякъде по света.
Скритият потенциал на „лаваформирането“
Палмадотир предполага, че ако хората продължат да произвеждат и използват строителни материали като бетон, дървен материал, тухли и стомана със сегашните темпове, няма как да ограничим температурата на Земята на прага от 1,5°C.
От друга страна, правителствата и строителните компании не могат да спрат дейностите по развитие, които включват изграждането на нови пътища, магистрали, сгради и градове. Ето защо е изключително важно да се намерят практични алтернативи на използваните в момента строителни материали.
Лавата има потенциала да се превърне в една от тези алтернативи. Това е така, защото използването на лава като строителен материал има две основни предимства.
Първо, то може да доведе до намаляване на въглеродните емисии, свързани със строителните дейности.
Второ, тъй като течащата лава може да положи основите на един град за седмици, тя може драстично да намали времето, което се отделя за изграждането на сгради и пътища. Освен това насочването на лавата направо към производствено съоръжение може да ни позволи да сведем до минимум щетите, които причиняват вулканичните изригвания.
Освен това, подобно на бетона, разтопената лава също съдържа минерали като силициев диоксид и калций (макар и в различни количества). Когато се охлади, тези материали я превръщат в твърди и здрави магмени скали, което предполага, че лавата също има потенциала да даде началото на здрави като скала сгради.
Преди обаче учените да се научат да използват и обработват лавата, има едно голямо предизвикателство. Те трябва да измислят начини за нейното извличане по безопасен начин и без да причиняват нарушения в подземната структура на Земята.
Надяваме се, че архитектите и изследователите ще намерят подходящ начин да използват лавата като строителен материал далеч преди 2150 г.
Източник: InterestingEngineering
