Тази седмица в „Личности променили света“ ще ви разкажем за пътят към осъществяването на една от най-големите мечти на хората още от зората на човешката история – да летят!

Днес за много от нас пътуването със самолет, се е превърнало в рутина, но в миналото хората са измисляли всевъзможни устройства, в опит да полетят в небето. Никога няма да узнаем точния брой на онези, загубили живота си, в опит да осъществят тази мечта.

Легенди за хора успели да достигнат небето, благодарение на своята сръчност и изобретателност, има във фолклора на почти всяка страна по света.

Митът за Дедал и неговия син Икар се ражда в Древна Гърция преди няколко хиляди години. За да се освободят от изгнанието, в което ги държи жестокият цар Минос, Дедал прави крила за себе си и сина си, от восък и птичи пера. Те успяват да полетят, но Икар толкова се доближава до Слънцето, че восъкът се разтапя, крилата се разпадат и Икар пада и потъва в морето.

През IX век андалуския изобретател Абас ибн Фирнас построява крило от дърво и коприна, покрито с истински пера. С него той скача от една скала и свидетели разказват, че лети около 10 минути и след това се приземява успешно.

Също като Фирнас, но през XI век, британският монах Елмър си прави криле и скача от най-високата кула в абатството. За много хора това е чисто самоубийство, но той успява да прелети 200 метра и въпреки, че окуцява, полетът му се смята за един от най-успешните в онези далечни времена.

Леонардо да Винчи (1452 – 1519 година) опитвайки се да разгадае тайните на полета, наблюдава птиците и прави стотици скици на летателни машини. Две от най-успешните му са тази за вертикално излитане и кацане (първообразът на съвременните вертолети), която се задвижва от мускулната сила на пилота и орнитоптерът – махолет с крила, задвижвани с мускулната сила на човек (точно като в легендата за Икар). По-късно Леонардо стига до идеята за апарат, който не се нуждае от човешка сила. Той има пружинен механизъм за мотор, а човекът трябва само да го управлява – това по същество е идеята за самолет.

През XVIII век шведския учен, философ и изобретател, Емануел Сведенборг, скицира летателна машина. Тя представлява широко крило, с кошница посредата за пилота и с перка подобна на самолетно витло. Тази конструкция се смята за един от най-ранните опити за конструиране на летателен апарат, подобен на самолет.

Историята продължава с Планерът Триплант на Джордж Кейли, който има тяло на лодка, колесно шаси и три реда крила.

Планерът на полския дърворезбар Ян Внек през 1866 г. В продължение на 4-ри години той извършва множество демонстрационни полети, докато не претърпява тежък инцидент, след който умира.

Планерът „Албатрос“ на французинът Жан Мари льо Бри, морски капитан, който бил впечатлен от полета на албатросите. Апаратът му показва добри резултати, достига височини от 50-60 метра и прелита повече от 200 метра, при едно твърдо преземяване Бри чупи краката си.

Най-известния създател на управляеми планери е германския авиоконструктор Ото Лилиентал. От 1893 г. до 1896 г. той извършва повече от 2500 полета с 15 различни по конструкция планери (моноплани и биплани). Той оцелява в няколко катастрофи. На 9-ти август 1896 г., при внезапен порив на вятъра, крилото на планера му се пречупва на 17 м. височина. При падането Ото получава тежки наранявания и умира. По-късно записките на Ото служат за основа на експериментите на братя Райт.

Братя Райт – пътят към първия полет

На 17-ти декември 1903 г. Уилбър и Орвил Райт, двама братя от Дейтън, Охайо, стават първите хора, които летят с моторен летателен апарат, по-тежък от въздуха, известен като Райт Флайър.

Това не се случва просто за една нощ. Братята се занимават с идеята да полетят още от детството си. Те са запленени от механиката млади мъже, които се вдъхновяват от усилията на другите преди тях.

През 1878 г. бащата на братята, Милтън Райт, носи в дома си хеликоптер-играчка с гумена лента. Проектирана от френския авиационен експериментатор, Алфонс Пено, тази играчка не пада просто на земята, както се очаква. По-скоро „прелетява през стаята, докато удря тавана, където се задържа известно време, преди да падне на пода“. Въпреки че крехката играчка скоро се чупи, Уилбър и Орвил никога не я забравят. Те дори се опитват да построят свои собствени хеликоптери играчки. Орвил казва, че именно тази детска играчка предизвиква интереса им към летенето.

През целия си живот братята участват в различни начинания, за да спечелят пари. Но едва през 1892 г., когато основават Wright Cycle Company за продажба на велосипеди, намират успешен бизнес, който им позволява да имат свободно време и за други проекти. Тъй като бизнесът им се развива доста добре, братята също отварят сервиз и по-късно започват да произвеждат велосипеди.

Въпреки че бизнесът върви добре, братята не са удовлетворени. Техните енергии са фокусирани върху две събития от 1896 г.; смъртта на Ото Лилиентал, прочутия експериментатор на планери и успешното безпилотно изстрелване на задвижвани модели от Самюел Ленгли.

Креативността и изобретателността на тези двама мъже са огромни. За щастие, велосипедният бизнес им осигурява средствата за този нов интерес, тъй като за разлика от други в авиацията, те никога не са финансирани от никого.

Освен това ремонтът и производството на велосипеди изострят умения им в механиката. При конструирането на летящи машини Уилбър и Орвил често използват същото оборудване и инструменти, използвани за ремонт на велосипеди. Те провеждат много от своите научни експерименти в задната част на магазина си и именно там са построени повечето части, използвани в първия успешен самолет.

Метод и вдъхновение

Сериозната работа на Райт в авиацията започва през 1899 г. Обезсърчени, че толкова много велики умове са постигнали толкова малък напредък, братята и много развълнувани от осъзнаването, че имат толкова голям шанс, колкото и всеки друг да успеят.

Уилбър поема водещата роля в ранните етапи на тяхната работа за решаване на проблемите с полета, но Орвил скоро е привлечен като равноправен сътрудник. Те бързо разработват свои собствени теории и през следващите четири години се отдават изцяло на това.

Братята знаят, че въпросите, свързани с  повдигането и задвижването се нуждаят само от рафиниране, но никой не е постигнал страничен контрол. Отхвърляйки принципа на присъщата стабилност, те искат контролът да зависи от пилота. Уилбър решава да деформира крилата – идея дошла от наблюдението на птици – за да стабилизира полета. Те тестват това – предшественик на елерони – на 5-футово бипланско хвърчило.

С успеха на хвърчилото си, братята скоро осъзнават, че метеорологичните условия в Дейтън не са подходящи за обширни летателни експерименти. Те пишат на Националното метеорологично бюро във Вашингтон, окръг Колумбия, като искат списък с места на източния бряг, където ветровете са постоянни.

1900 г.

В писмо от 13 май 1900 г., адресирано до Октав Чануте, опитен инженер и световен авторитет, Уилбър Райт пише:

От няколко години ме измъчва вярата, че полетът е възможен за човека. Моята болест се е увеличила по тежест и чувствам, че скоро ще ми струва голяма сума пари, ако не и живота ми. Опитвам се да подредя делата си така, че да мога да отделя цялото си време за няколко месеца, за да експериментирам в тази област.

Уверени, че дизайнът им е здрав, братята построяват 17-футов планер. Отиват до Кити Хоук, Северна Каролина, надявайки се да натрупат летателен опит, но крилата генерират по-малко повдигане от очакваното. Времето на Уилбър в свободен полет възлиза само на 10 секунди. Прибират се вкъщи донякъде обезсърчени, но убедени, че са постигнали страничен и надлъжен контрол.

1901 г.

Това е годината, в която братята изострят фокуса си. Опитвайки се да преодолеят проблема с височината, те увеличават наклона на планера. Те също така удължават размера на крилата до 22 фута (близо 7 метра), което го направи най-големият планер, с който някой се е опитвал да лети. Но в новия им лагер Kill Devil Hills достигнатата височина все още е само една трета от прогнозираното от данните на Лилиентал, на които се основава дизайнът на крилата. Планерът успява да се издигне, но машината все още е непредсказуема. Когато пилотът повдигна лявото крило, за да инициира десен завой, вместо това машината има склонност да се плъзга наляво (неблагоприятно наклоняване). Този провал и осъзнаването, че работата им разчита на фалшиви данни, ги довежда почти до отказване.

1902 г.

Машината от 1902 г. олицетворява новите изследванията на Райт. Новият планер е с 32-футови (почти 10 метрови) крила и му добавят вертикални опашки, за да противодействат на неблагоприятното наклоняване. Проведени са 400 опита, които доказват, че дизайнът е изпълним, но въпреки това има недостатъци. Понякога, когато пилотът се опитва да повдигне спуснатото крило, за да излезе от завой, вместо това машината се плъзга настрани към крилото и се завърта. Орвил предлага подвижна опашка, за да противодейства на тази тенденция. След като Уилбър свързва движението на опашката с изкривяващия механизъм, самолетът успява да се завърти и стабилизира плавно. Братята виждат, че контролът и стабилността са свързани. Още шестстотин опита през същата година ги убеждават, че имат първия работещ самолет и през 1903 г. ще го докажат.

1903 г. – 12 секунди, които променят света завинаги

През студената сутрин на 17-ти декември братята са облечени с палта и вратовръзки – частна лична церемония за събитие, което ще промени света. Водните басейни около лагера им се заледяват и това може да е последният им шанс за сезона. Думите са невъзможни заради рева на двигателя, така че те си стискат ръцете и Орвил се качва на Flyer I. След това той полита. Полетът продължава само 12 секунди, но тези секунди променят света за винаги. Това е първият в света контролиран или наречен още „установен“ полет, т.е. полет, при който не се променя скоростта и височината на полета поради достатъчна мощност на двигателя и възможност да се балансират аеродинамичните сили спрямо осите на самолета.

През следващите години те усъвършенстват самолета си и на 22 май 1906 г. получават патент за своето изобретение. През 1909 г. създават компанията „Райт“, която се занимава с производство на летателни апарати и обучение на пилоти.

Братята Райт остават в историята като “бащи на авиацията”.

Източник: NPS