„Личности променили света“ – Карл Бенц и историята на първия автомобил

Тази седмица в „Личности променили света“ ще ви разкажем историята на автомобила, преминавайки от мечтата за неговото създаване, до момента, в който тя става реалност и завинаги променя света и живота на хората! Създаването на автомобила е свързано с много имена и мненията за това, кой е неговия създател, предизвиква спорове, но историята е записала едно име и то е Карл Бенц.

Кой е изобретил автомобила?

Има много различни видове автомобили – парни, електрически и бензинови – както и безброй стилове. Кой точно е изобретил автомобила е въпрос без еднозначен отговор. И все пак историята е записала името на Карл Бенц, който патентова триколесния автомобил, известен като „Motorwagen“, през 1886 г. Това е първият истински, модерен автомобил. Бенц също патентова собствената си дроселна клапа, свещи, скоростни превключватели, воден радиатор, карбуратор и други основни елементи на автомобила. В крайна сметка Бенц построява автомобилна компания, която съществува и до днес като Daimler Group.

Дългата история на автомобила

Бенц патентова първата кола, задвижвана с бензин, но не е оригиналният създател на самоходните превозни средства. Ето някои акценти в историята на автомобила:

• Леонардо да Винчи е скицирал механизирана каруца без коне в началото на 1500-те. Подобно на много от неговите проекти, и този не е построен приживе. Реплика обаче е изложена в Chateau Clos Luce, последният дом на Леонардо и сега музей. След като я сглобяват по неговите чертежи, се оказва, че тя наистина работи.
• Ветроходните колесници, задвижвани от вятъра, са се използвали в Китай, още когато пристигат първите западняци, а през 1600 г. Саймън Стивън от Холандия построява такава и тя превозва 28 души и изминава 63 мили (100 км) за два часа, според General Motors.
• Французът Николас-Джоузеф Куньо, построява самоходно превозно средство с парен двигател през 1769 г. Колата, предназначена за придвижване на артилерийски оръжия, се движи със скоростта на нормално ходене (2 mph или 3.2 km /h) и трябва да спира на всеки 20 минути.

Двигатели с вътрешно горене

Жизненоважно значение за съвременния автомобил има двигателят с вътрешно горене. Този тип двигател използва експлозивно горене на гориво, за да избута буталото в цилиндъра. Движението на буталото завърта коляновия вал, който е свързан с колелата на автомобила чрез задвижващ вал. Подобно на самата кола, двигателят с вътрешно горене има дълга история. Непълният списък с разработки включва:

• 1680: Кристиан Хюйгенс, по-известен със своя принос като астроном, проектира, но никога не изгражда двигател с вътрешно горене, захранван с барут.
• 1826: Англичанинът Самюел Браун преработва парен двигател, за да работи с бензин и го слага на карета, но този протомобил така и не получава широко разпространение.
• 1858: Жан Жозеф-Етиен Леноар патентова двутактов двигател с вътрешно горене с искрово запалване, задвижван от въглищен газ. Той подобрява този двигател, за да работи с петрол, закача го на триколесна карета и изминава 50 мили (80 км).
• 1873: Американският инженер Джордж Брейтън разработва двутактов керосинов двигател. Счита се за първия безопасен и практичен, маслен двигател.
• 1876: Николаус Август Ото патентова първия четиритактов двигател (отомотор) в Германия.
• 1885: Готлиб Даймлер от Германия изобретява прототипа на съвременния бензинов двигател.
• 1895: Рудолф Дизел, френски изобретател, патентова дизеловия двигател, с компресионно запалване – двигател с вътрешно горене. Интересното е, че дизеловия двигател, изобретен от Рудолф Дизел, всъщност е можел да работи с растителни масла, тъй като създателят му е смятал, че в бъдеще дизелът ще бъде твърде скъп. Първият двигател на Дизел е направен да работи с фъстъчено масло.

Електрически автомобили

Електрическите автомобили се предлагат от средата на 19-ти век, но изпадат в немилост, след като Хенри Форд разработва своя Model T. През последните години обаче електрическите автомобили се завърнаха с пълна сила и се очаква бъдещето да е именно за тях. Тази технология, подобно на двигателя с вътрешно горене, също има дълга история, която е трудно да се насочи към един изобретател.

На двама изобретатели обикновено се приписва независимото изобретяване на първата електрическа кола: Робърт Андерсън, шотландски изобретател, и Томас Дейвънпорт, американски изобретател, през 30-те години на 20 век . Първата акумулаторна батерия е изобретена през 1865 г. от френския физик Гастон Планте. Тя замества незареждащите се батериите, използвани в ранните модели на електрическите коли. След това идват редица нововъведения:

• Камил Форе, френски химик, през 1881 г. подобрява дизайна на оловно-киселинните батерии на Планте, за да направи електрическите превозни средства жизнеспособен избор за шофьорите.
• Уилям Морисън от Де Мойн, Айова, е първият, който успешно построява електрическа кола в САЩ през 1891 година.
• Камил Йенаци, белгийски шофьор на състезателен автомобил, построява и се състезава с електрическа кола, поставяйки нов рекорд, достигайки за първи път скоростта от 100 км / ч през 1899 г. Колата му се казва La Jamais Contente (което означава „никога не са доволни“) .
• Фердинанд Порше, немски автомобилен инженер, изобретява първата хибридна кола през 1900 година.
• Томас Едисън разработва първата алкална батерия през 1907 г., която е по-трайна и по-безопасна от оловно-киселинната батерия, използвана в автомобилите. Батерията не се използва масово, тъй като има по-високи първоначални разходи, но е внедрена в камионите за доставка на няколко компании поради своята издръжливост и по-голям обхват.

Електрическите автомобили продължават да набират популярност и през 1895 г., първото автомобилно състезание в САЩ – 52-километрово „трасе“ от Чикаго до Уокигън, Илинойс и обратно, което отнема на победителя 10 часа 23 минути (средна скорост 5 mph / 8 км / ч) – включва шест автомобила и два от тях са електрически, според списание Smithsonian. Към 1900 г. службата за таксиметрови превози в Ню Йорк има около 60 електрически автомобила и приблизително една трета от автомобилите в САЩ са електрически, според Министерството на енергетиката.

Когато Хенри Форд представя Model T през 1908 г., евтиният и висококачествен бензинов автомобил става много популярен и започва спадът на електрическите автомобили . Към 20-те години бензинът поевтинява и е по-лесно достъпен и повече американци започват да пътуват на по-големи разстояния. Електрическите автомобили нямат обхвата, който имат автомобилите с газ, а и електричеството не е лесно достъпно в много малки градове, което прави автомобилите, задвижвани с бензин, естествения избор.

През 1976 г. Конгресът приема Закона за изследване, развитие и демонстрация на електрически и хибридни превозни средства, поради нарастващите цени на петрола, недостига на бензин и зависимостта от чужд петрол. Много автомобилни компании започват да проучват и проектират нови, икономични и електрически опции.

Toyota Prius, разработена и пусната в Япония през 1997 г., е първата хибридна кола в света, която се произвежда масово и се предлага по целия свят до 2000 г. Хибридният автомобил Honda Insight е пуснат в продажба през 1999 г. в САЩ.

Tesla Motors започва разработването и производството на луксозен изцяло електрически автомобил, който да измине повече от двеста мили (320 км) с едно зареждане през 2003 г., а първия модел на марката е пуснат през 2008 г. Chevrolet Volt, пуснат през 2010 г., е първият плъгин хибрид, който използва бензиновия двигател, за да разшири обхвата на автомобила, когато батерията е изтощена. Nissan LEAF също е представен през 2010 г. и е по-лесно достъпен за обществеността, отколкото Model S.

Карл Бенц, изобретател на първия практичен, модерен автомобил

„Първият ми клиент беше луд. Вторият имаше желание да умре.“

Карл Бенц получава заслугата за изобретяването на автомобила, защото колата му е практична, използва бензинов двигател с вътрешно горене и работи както модерните автомобили днес.

Бенц е роден през 1844 г. в Карлсруе, град в югозападна Германия. Баща му е железопътен работник, който загива при катастрофа, когато Бенц е на 2 години. Макар и бедна, майката на Бенц го подкрепя и успява да осигури образованието му. Той е приет в университета в Карлсруе на 15-годишна възраст и завършва през 1864 г. със специалност машинно инженерство.

Първото начинание на Бенц, леярна за чугун и цех за ламарина, се проваля. През 1872 г. се жени за Берта Рингер. Благодарение на нея,  Бенц изгражда фабрика за производство на газови двигатели, използвайки зестрата й. С печалбата Бенц е свободен да започне да строи своя първи автомобил.

Той построява три прототипа на своя автомобил до 1888 г., когато Берта решава, че е време да представи работата му на пресата. Берта взима най-новия модел и рано сутринта откарва двамата си сина на 66 мили (106 км) до дома на майка си. Трябваше да импровизира, като се налага да ремонтира колата по пътя, използвайки щипката за коса и жартиера си.

Успешното пътуване показа на Бенц как да подобри колата и доказва на обществеността, че автомобилите са полезни. Бенц демонстрира Model 3 Motorwagen на световното изложение в Париж през следващата година.

Бенц умира на 4-ти април 1929 г. на 84-годишна възраст, само две години след като слива своята компания с тази на автомобилния производител, Готлиб Даймлер, за да формира днешната Daimler Group, производителя на Mercedes-Benz.

Източник: LiveScience