В първия ден на най-женския месец март, в „Личности променили света“, искаме да ви представим една велика жена – Катрин Джонсън.
Катрин Джонсън – математикът, който помогна да стане възможен полет на човека в Космоса.
Компютрите са смятани за объркващи нови технологии в началото на 60-те години, когато астронавтът, Джон Глен, се готви да стане първият американец, който излиза в орбита около Земята. Неговата подготовка за полет се случва точно по времето, когато Atlas за пръв път се появява онлайн, демонстрирайки това, което някои хора вярват, че е първата истинска операционна система, и точно след като първият по рода си масово произведен индустриален робот започва работа в General Motors.
Очевидно този тип неща се възприемат от Глен като научна фантастика и той не вярва напълно на „новите електронни“ изчисления, на които екипът му казва, че може да се довери. И така, преди да излети с „Friendship 7“, Глен настоява служител на име Катрин Джонсън да провери повторно изчисленията.
– „Обади й се“ – казва Глен. „И ако тя каже, че компютърът е прав, ще му повярвам.“
Голяма част от света научава тази история – и факта, че Джонсън дори е съществувала – повече от половин век по-късно, когато Тараджи П. Хенсън я представи във филма „Hidden figures“ от 2016 г. Филмът разказва историята, която авторът Маргот Лий Шетърли подробно описва в едноименната си книга за цветнокожите жени математици, които са работили в НАСА по време на космическата надпревара.
Джонсън е родена през 1918 г. в Западна Вирджиния и показва изключителни умения по математика от ранна детска възраст. Започвайки колеж на 15-годишна възраст, тя особено се отличава с геометрията – което по-късно ще доведе до нейната работа по орбитални пътеки в Космоса. След дипломирането си работи като учител и създава семейство. През 1952 г. тя чува новината, че НАСА наема цветнокожи жени математици като „човешки компютри“.
Джонсън започва работа в НАСА през 1953 г., когато тя все още се нарича Национален консултативен комитет по аеронавтика. Инженерите и възлагат математически задачи за решаване и тя ги решава, докато оспорва статуквото и задава въпроси. Както днес НАСА казва, „Никоя от другите жени, никога преди, не е задавала въпроси, но като задава въпроси, Джонсън започва да се откроява.“
Джонсън скоро се озовава като самотната жена, която седи в стаи, пълни с бели мъже, по време на срещи и брифинги, като способностите й впечатляват все повече хора всеки ден. По някое време мъжете просто свикнат тя да е в стаята и да задава въпроси. Когато президентът Кенеди решава да изпрати мъж на Луната, Джонсън е толкова уважавана, че е помолена да се присъедини към екипа. Тя помага да се изчисли траекторията за първото пътуване на Америка в Космоса през 1961 г. и за първото кацане на Луната през 1969 г.
През 2016 г. астронавтът на НАСА, Леланд Д. Мелвин, й връчва наградата Silver Snoopy, която се дава за изключителни постижения, свързани с безопасността на полета или успеха на мисията. По това време Джонсън вече е на 97 години.
„Тя има толкова голям талант, но се е постарала да разпознае таланта и в другите хора“, каза Шетърли.
Наследството й продължава да вдъхновява хора от всички раси и полове днес. През февруари, Northrop Grumman кръсти своя космически кораб NG-15 Cygnus на нейно име, а WVU (Държавния колеж в Западна Вирджиния) проведе дискусия, за да „отпразнува месеца на Black History и да почете Катрин Джонсън и наследството на силните жени, които тя е вдъхновила“.
Всички тези жени, разбира се, започват като момичета също като Джонсън, която не знае, че ще стане един от първите цветнокожи студенти, който ще посещава Държавния колеж в Западна Вирджиния (сега известен като WVU). Или че ще завърши с най-високо отличие бакалавърска степен по математика и френски език. Или че ще продължи да разработва дипломна работа в университета, преди да стане служител на НАСА.
Филмът „Hidden figures“ е последван бързо от многобройни отличия за Джонсън. И днес университетите по-близо до родния град на Джонсън, Уайт Сулфур Спрингс, Западна Вирджиния, продължават да почитат нейното наследство, сега със създаването на стипендията по математика на името на Катрин Джонсън.
През февруари 2020 г. Джонсън умира на 101 годишна възраст. Името й най-накрая е признато за блестящата, новаторска, някога „скрита“ фигура, която е била.
„Много неща ще отпаднат от общественото внимание и ще изчезнат“, казва Джонсън, малко преди смъртта си, „но винаги ще има наука, инженерство и технологии. И винаги, винаги ще има математика. “
Източник: RobbReport
