Тази седмица в „Личности променили света“ ви представяме завладяващата история на робинята Malitzen (La Malinche).
Малицен е роденa около 1500 г., тя най-голямото дете на мексиканско-америнско благородно семейство. Израснала е в региона на полуостров Юкатан, където Империите на маите и ацтеките са имали влияние, въпреки че нито една от тях не е имала пълен контрол.
Родителите й я кръщават Малинали, на името на богинята на тревата. Сигурно Малицен е била откровено дете, защото, когато е била още малка, семейството й е добавило Тенепал, което означава „този, който говори с жизненост“, към нейното име.
Когато е на осем или девет години, Малицен е поробена. Не е известно дали тя е била продадена от семейството си или отвлечена, защото всеки исторически текст за живота й разказва историята по различен начин. Но е сигурно, че тя е била поробена в млада възраст и е напуснала дома от детството си.
Като поробено момиче Малицен няма контрол над работата, която е принудена да върши. Тя работи в домовете на тези, които я притежават – готви, чисти и изпълнява всякакви други домашни задачи, които са й възложени. Вероятно е била наемана от мъже като секс робиня. Малицен е била продавана няколко пъти през ранните години на нейното поробване и е обиколила целия полуостров Юкатан. По време на пътуванията си тя овладява както юкатек, така и науатъл, езиците на маите и ацтеките.
През 1519 г. животът на Малицен се променя завинаги от пристигането на испанския конкистадор, Ернан Кортес. Когато той пристига в град Понтончан, градските лидери му дават двадесет поробени жени като залог за мир. Малицен е една от жените, дадени на Кортес. Жените са кръстени от католически свещеници, пътували с Кортес, и всяка е получава европейското име Марина. Кортес дава Малицен на един от благородниците, служили при него.
Кортес е дошъл с намерението да завладее Ацтекската империя. Не след дълго той осъзнава, че Малицен владее добре двата основни езика на полуостров Юкатан, и я взима обратно като своя лична робиня. Той се нуждае от нейните езикови умения, за да говори с различните местни лидери, с които ще се сблъска по време на завоеванието си. Първоначално Малицен е придружавана от испански свещеник, който може да говори на юкатек, но бързо научава испански, за да може да служи като единствен преводач на Кортес.
По време на завладяването на Ацтекската империя от Кортес, Малицен му служи като дясна ръка. Като признание за позицията й в силите на Кортес, неговите последователи започват да се обръщат към нея с Doña („дама“), което обикновено не се използва за поробени жени.
По това време общността на ацтеките започва да я нарича Малицен, комбинация от нейното рождено име и почетното име на Нахуатл. Тя е толкова важна в преговорите между двете групи, че „Малицен“ става думата, използвана за означаване и на Кортес. Монтесума, владетелят на ацтеките, се обръща към нея в цялата си официална кореспонденция с испанците.
Тя се появява във всяка илюстрация на срещите на Кортес с местни лидери и благородници и понякога дори е изобразена да преговаря сама с лидери. С помощта и напътствията на Малицен, Кортес успява да сключи съюзи с племена, които са уморени от управлението на ацтеките.
Тя разкрива заговори срещу испанците, което дава на Кортес време да ги спре, преди враговете да им нанесат сериозни щети.
Тя участва във всички големи събития от испанското завоевание на Мексико, включително падането на Теночтитлан през 1521 г. Нейната работа е толкова жизненоважна, че веднъж самият Кортес прави забележка на другар, че след Бога, Малицен е най-важният фактор в неговия успех.
И все пак, възходът на Малицен идва на висока цена за коренното население на Мексико. С нейна помощ Кортес успява да убие лидера на ацтеките и да сложи край на управлението на империята на ацтеките, въвеждайки нова ера на испанско господство.
Някои я разглеждат като жена, която еднолично е довела до гибелта на своите хора, в името на собствените си интереси. В съвременната мексиканска култура прякорът ѝ „La Malinche“ се е превърнал в синоним на измама и предателство.
Но тази интерпретация на действията на Малицен пренебрегва един ключов факт: през цялото време на завоеванието, без значение с каква мощ тя разполага, Malitzen е робиня. Тя трябва да служи на интересите на господаря си или да умре. Вероятно тя не е изпитвала силна привързаност към обществото, което е позволило да бъде поробена и безмилостно експлоатирана, когато е била още дете.
Невъзможно е да се знае със сигурност какви са били мотивите на Малицен, тъй като тя не е оставила никакви писмени сведения. Но когато се разглежда нейната история, е важно да се имат предвид всички обстоятелства от нейния живот.
След като завладяването на Ацтекската империя приключва, Малицен продължава да живее с Кортес като негова робиня и тълкувател. Тя му ражда син Мартин през 1522 г. Невъзможно е да се разбере дали това е нещо, което тя е искала, или й е било наложено.
През 1524 г. Малицен пътува с Кортес до района на днешен Хондурас, където тя отново служи като негов преводач, докато той се опитва да потуши бунт. През същата година Малицен се жени за Хуан Харамильо, един от капитаните на Кортес. Бракът издига Малицен до статута на свободна испанска благородничка, с всички права и привилегии на тази класа.
Кортес е уредил брака и вероятно той го е направил, за да измъкне Малицен от домакинството си, преди съпругата му да пристигне в колонията. Така че, въпреки че бракът й означава значително подобрение на статута й, това е още един случай, когато нейният жизнен път е променен, за да отговаря на нуждите на другите.
През 1526 г. Малицен ражда дъщеря Мария за Хуан Харамильо. Нейният брак превръща и двете й деца в част от испанското благородство в Мексико и в Испания. Известността им като членове на новото поколение смесени раси носи на Малицен ново почетно име: „майка на метисовата раса“.
Малицен умира през 1529 г. по време на епидемия от едра шарка. Въпреки че е само на около 29 години, през краткия си живот тя действа като една от най-важните фигури в испанското завоевание на Мексико и си отива от света като богата, свободна жена.
Историците все още спорят как трябва да се тълкува нейният живот, но няма съмнение, че нейните действия са променили хода на мексиканската история.
Източник: Woman & The American Story
