Обсъжда се въвеждането на нов модел за справяне с проблемното поведение в училищата в България, при който санкцията трябва да бъде последна, а не първа стъпка. Министерството на образованието и науката предлага система, която включва ранна превенция, индивидуална подкрепа, поощрения, предупредителни и корективни мерки и едва след тях – санкции.
Засега това са само предварителни предложения. Преди да се стигне до конкретни нормативни промени, те трябва да бъдат обсъдени с учители, директори, педагогически специалисти, родители, ученици, социални партньори и експерти.
Сред идеите са създаването на електронна карта за личностното развитие на всеки ученик, определянето на специалист, който да координира работата по поведението и развитието на децата в училище, както и по-ранното идентифициране на ученици в риск от отпадане.
Санкцията като последна стъпка
Сред основните промени е начинът, по който училищата реагират при проблемно поведение. Според новия модел училището не бива да се намесва едва когато проблемът вече е сериозен, а да реагира по-рано – чрез разговор с ученика, работа със семейството, подкрепа и предупреждение. При системно нарушаване на правилата обаче отново се предвиждат последствия.
„Не говорим за повече наказания, а за промяна на подхода“, заяви заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева при представянето на предложенията.
Предвижда се въвеждането на единна система за училищата, която да включва не само санкции, но и поощрения. Учениците могат да бъдат насърчавани с отличия и грамоти за активно участие, напредък и постижения.
Идеята е между доброто поведение и нарушенията да има по-ясна връзка с последващата реакция на училището – положителните резултати да бъдат разпознавани, а при проблеми да има последователност от подкрепа и предупреждение до корективни мерки и санкция.
Електронна карта ще проследява развитието на ученика
Друга важна промяна засяга информацията, която училището събира за развитието на децата. Предлага се в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) да бъде въведена електронна карта за личностното развитие на ученика.
Целта е тя да предоставя по-цялостна картина не само за поведението му, но и за социалните умения, личните постижения, талантите и областите, в които се нуждае от допълнителна подкрепа.
Част от тази информация и сега присъства в системата, но идеята е тя да бъде надградена и да поставя по-силен акцент върху силните страни и развитието на детето.
Предложението предвижда оценяването да се извършва веднъж на учебен срок, като процесът трябва да бъде организиран така, че да не създава допълнителна административна тежест за учителите.
Нов координатор между ученици, учители и родители
В училищата може да се появи и по-ясно дефинирана роля за специалист по личностно развитие. МОН ще препоръча тази функция да бъде поета от заместник-директор.
Неговата функция няма да бъде просто да реагира при нарушение. Предвижда се той да координира работата между ученици, учители и родители, да следи прилагането на мерките при проблеми с поведението и да подпомага развитието на социалните умения и участието на учениците в училищния живот.
В обхвата на неговите задължения ще попадат и инициативи, чрез които децата могат да представят своите способности и таланти, както и координацията с други институции, когато конкретен ученик се нуждае от по-широка подкрепа.
По-ранен сигнал при риск от отпадане
Предвижда се още и по-тясна координация със социалните и здравните власти, общините и органите на реда, когато има риск ученик да напусне образователната система. Междуинституционалната работа за обхващане и задържане на деца в образованието не е нов механизъм – подобен постоянен модел функционира от години. Новото в представените предложения е намерението тази работа да бъде допълнена с инструменти за по-ранно идентифициране на риска.
В ход е създаването на нова национална електронна система на Министерството на труда и социалната политика, която ще помага за по-ранното идентифициране на рисковите случаи и предприемането на конкретни мерки, преди детето действително да напусне училище.
Това поставя един от основните акценти на предлагания модел върху времето за реакция – проблемът да бъде разпознат, преди отсъствията, трудностите или поведението да са достигнали етап, в който връщането на ученика към нормален учебен процес е значително по-трудно.
Представените мерки са основа за обществено обсъждане, след което предстои да бъдат прецизирани. От Министерството заявяват, че преди да се пристъпи към изработването на окончателния вариант, ще бъде проучен и международният опит, включително европейски практики в областта на приобщаващото образование, превенцията и подкрепящата училищна среда.
