Картината на пазара на труда в Европейския съюз (ЕС) остава относително стабилна през второто тримесечие на 2026 година. Отчетени са малки промени в общите показатели, но се наблюдава значително движение на милиони хора между заетост, безработица и икономическа неактивност.
Според последните данни на Евростат през второто тримесечие на 2026 г. 76,4% от населението на ЕС на възраст между 20 и 64 години е било заето, което показва много лек ръст спрямо 76,3% през първите три месеца на годината.
Отчетени са значителни разлики между отделните държави членки на Съюза. Сред страните с най-висока заетост през второто тримесечие са Малта – 84,0%, следвана от Нидерландия – 83,2%, и Чехия – 83,1%. Швеция достига 81,9%, а Германия – 81,5%.
Много по-различна е ситуацията в страните в другия край на класацията. За периода заетостта в Италия е 68,2%, в Румъния – 68,4%, а в Гърция достига 72,2%. Разликата между най-високото и най-ниското равнище на заетост сред държавите от ЕС достига 15,8 процентни пункта.
В България равнището на заетост през второто тримесечие на 2026 г. е 76,8% – с 0,4 процентни пункта над средното за ЕС, но значително под държавите с най-висока заетост.
Между първото и второто тримесечие най-голямо увеличение е отчетено в Португалия и Малта – с по 0,6 процентни пункта, следвани от Гърция с 0,5 пр.п. и Латвия и Словения с по 0,4 пр.п. Общо заетостта се увеличава в 14 държави от ЕС, остава без промяна в четири и намалява в девет. Най-голям спад има в Австрия – 0,4 пр.п., както и в Литва и Швеция – по 0,3 пр.п.
България е и сред деветте държави в ЕС, които регистрират намаление на заетостта между първото и второто тримесечие на 2026 г., макар то да е минимално – 0,1 пр.п.
3,1 млн. безработни намират работа само за три месеца
Данните за движението между различните състояния на пазара на труда разкриват значително по-динамична картина. Между първото и второто тримесечие на 2026 г. 3,1 млн. безработни европейци на възраст между 15 и 74 години започват работа. Те представляват 23,2% от всички хора, които са били безработни през първите три месеца на годината.
В същото време 7 млн. души, или 52,8% от безработните през първото тримесечие, запазват статута си на безработни и през следващите три месеца, а други 3,2 млн. души, или 24%, излизат от работната сила.
Това означава, че почти един от всеки четирима безработни в ЕС намира работа в рамките на едно тримесечие, но приблизително половината остават в същото положение.
Пазарът на труда не се движи само от безработица към заетост. От хората, които са били заети през първото тримесечие на годината, 2,5 млн. души, или 1,2%, преминават в графата безработни през следващите три месеца. Други 4,8 млн. души, или 2,3%, излизат от работната сила.
Данните не означават непременно, че всички 2,5 млн. души са били освободени от работодателите си. Статистиката проследява промяната в статуса между двете тримесечия, но не дава информация за причината за нея.
Същевременно се наблюдава значително движение и в обратната посока. От хората, които през първото тримесечие са били извън работната сила, 4,2 млн. започват работа, а 3,9 млн. преминават към безработица.
11% от трудовия потенциал в ЕС остава неизползван
Евростат проследява и т.нар. labour market slack – показател, който измерва неудовлетвореното търсене на работа и обхваща не само безработните, но и други групи с неизползван трудов потенциал.
Данните показват, че въпреки високото ниво на заетост, значителна част от трудовия потенциал в ЕС остава неизползвана. През второто тримесечие на 2026 г. неизползваният трудов потенциал в ЕС обхваща 24 млн. души, или 11% от т.нар. разширена работна сила. От тях 12,3 млн. са безработни. Делът остава без промяна спрямо първото тримесечие на годината.
В тази група влизат още хора, които работят на непълно работно време, но желаят да работят повече, както и хора, които търсят работа, но не могат да започнат веднага, или са готови да работят, но не търсят активно.
Сравнително стабилните общи показатели на европейския пазар на труда крият постоянно движение на милиони хора между заетост, безработица и икономическа неактивност. Именно тези потоци дават по-пълна картина за динамиката на пазара на труда и за това каква част от хората успяват да преминат от безработица или икономическа неактивност към заетост.
Източници: Eurostat – EU Labour Force Survey; Employment and labour force by sex and age; Labour market flows
