В голяма част от развитите икономики резултатите на учениците продължават да се влошават, а България остава под средните нива за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в трите основни области, оценявани от международното изследване PISA.
Според последните резултати от PISA 2025 представянето на учениците в държавите от ОИСР продължава да се влошава, като средните резултати по математика, четене и природни науки достигат най-ниските нива от началото на изследването.
Между 2015 и 2025 г. резултатите по четене намаляват с 28 точки, което ОИСР определя като еквивалент на около година и половина обучение, а по математика спадът е 22 точки – малко над една година обучение.
Изследването на PISA за 2025 г. е най-мащабното в историята на програмата. Участие в него взимат над 760 000 ученици от 91 държави и икономики, представляващи приблизително 33 млн. 15-годишни. Основната област на оценяване този път са природните науки, като изследването включва още математика, четене и решаване на проблеми в дигитална среда.
България остава под средното за ОИСР
Специалният профил на България в PISA 2025 показва, че резултатите на българските ученици са под средните за ОИСР по математика, четене и природни науки. Спрямо предходното изследване от 2022 г. резултатите се понижават по математика и четене, докато по природни науки остават приблизително без промяна.
По математика средният резултат на България е 405 точки при 463 средно за ОИСР, по четене – 387 точки при 461 за ОИСР, а по природни науки – 421 точки при 482 средно за организацията.
Още по-видими стават тези разлики, когато резултатите се разгледат според минималните нива на знания и умения. Само 43% от българските ученици достигат поне базовото ниво по математика, при средно 65% за ОИСР. Едва 3% достигат най-високите нива 5 и 6, при 8% средно за организацията.
Сходна е ситуацията по природни науки, където 53% от българските ученици достигат поне базовото ниво, докато средното за ОИСР е 74%. Само 2% от българските ученици са сред най-добре представящите се, при 7% средно за ОИСР.
Най-притеснителна е картината при четенето. Едва 42% от учениците в България достигат поне базовото ниво, при 69% средно за ОИСР. Повече от половината от 15-годишните ученици у нас, участвали в проучването, не достигат това ниво. Само 1% постигат резултати на най-високите нива при средно 6% за ОИСР.
Проблемът се задълбочава в дългосрочен план
Ако резултатите от едно изследване дават моментна картина, проследяването на промените през последните 10 години показва посоката, в която се движи образователната система.
Само за 10 години, от 2015 г. насам, делът на българските ученици, които не достигат базовото ниво, се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, със 17 процентни пункта по четене и с 10 процентни пункта по природни науки.
Само между 2022 и 2025 г. средният резултат на България намалява с 12 точки по математика и с 18 точки по четене. При природните науки няма статистически значима промяна.
Притеснителна тенденция, която далеч не е изолирана само за България. Средно за страните от ОИСР PISA 2025 отчита най-ниските досега резултати по математика и четене, а един от всеки петима (около 20%) 15-годишни вече е сред слабо представящите се едновременно по природни науки, математика и четене, спрямо 16% през 2022 г.
Резултатите показват, че семейната и социалната среда оказват сериозно влияние върху представянето на учениците в България. Учениците от семейства с по-високи доходи, образование и социални възможности постигат средно със 101 точки по-висок резултат по природни науки от връстниците си в най-неблагоприятна среда. За сравнение, средната разлика в държавите от ОИСР е 85 точки.
Въпреки това по-слабите резултати на България няма как да бъдат обяснени само със социалните различия. Между 2015 и 2025 г. представянето се влошава както при учениците, живещи в по-благоприятна среда, така и при тези от семейства с по-ограничени възможности.
Любопитство, постоянство и отношението към ученето
PISA 2025 не се фокусира само върху конкретните знания на учениците. Изследването разглежда и самото отношение на учениците към ученето.
В България 60% от 15-годишните заявяват, че са любопитни към много различни неща. За ОИСР това е валидно средно за 73% от запитаните ученици. Половината посочват, че полагат допълнителни усилия, когато задачите станат трудни, при 60% средно за организацията.
В периода между 2022 и 2025 г. делът на българските ученици, които определят себе си като любопитни към различни теми, намалява с 11,5 процентни пункта, а този на учениците, които полагат допълнителни усилия при трудности – с 11,3 процентни пункта.
ОИСР установява връзка между тези характеристики и резултатите. По-високите нива на любопитство и постоянство са свързани с по-добро представяне по природни науки, включително след отчитане на социално-икономическия профил на учениците и училищата.
Уменията придобиват ново значение в ерата на AI
Тревожните данни идват в момент, когато достъпът до знания се променя бързо. Генеративният изкуствен интелект създава текст, обобщава информация, превежда и предлага решения на задачи с невероятна скорост.
Това по никакъв начин не намалява значението на базовите знания и умения. Тъкмо обратното – способността човек да оценява информация, да разбира прочетеното, да прилага знанията си и да решава проблеми придобива още по-голямо значение.
PISA 2025 също отразява променящата се дигитална среда. За първи път изследването включва отделна оценка на способността на учениците да учат и да решават проблеми с помощта на дигитални инструменти. Наред с това ОИСР събира данни и за използването на изкуствен интелект от учениците.
За България средният резултат при решаването на проблеми в дигитална среда е 425 точки спрямо 500 средно за ОИСР, което добавя още едно измерение към разликата в уменията. В същото време 41% от българските ученици посочват, че използват AI чатботове в процеса на учене поне веднъж седмично, при 46% средно за ОИСР.
От резултатите в училище до човешкия капитал
Няма как резултатите от PISA сами по себе си да дадат цялостна оценка на образователната система, защото изследването не обхваща всички аспекти на образованието. Те обаче показват доколко 15-годишните могат да използват придобитите знания и умения при решаването на практически задачи.
Що се отнася до България, PISA 2025 показва не просто изоставане спрямо средните резултати за ОИСР, а продължаващо влошаване по някои от основните показатели през последното десетилетие.
Значението на тези резултати надхвърля границите на образователната система. Само след няколко години днешните 15-годишни ще станат част от пазара на труда. Тогава способността за работа с информация, адаптацията към нови технологии, решаването на проблеми и непрекъснатото придобиване на нови знания ще бъдат все по-важна част от човешкия капитал.
В този контекст PISA не представя просто международно сравнение на училищата, а ранна картина на част от знанията и уменията, с които следващото поколение ще навлезе във висшето образование и пазара на труда.
Източници: Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD) – PISA 2025 Results (Volume I): Future-Ready Students; PISA 2025 Results: Bulgaria – Country Note; OECD Education GPS
