Такламакан е известна като една от най-сухите пустини в света. Ново геоложко проучване обаче разкрива значителни подземни водни ресурси под нея. Китайски геолози откриват два големи подземни водоизточника в автономния район Синдзян в Северозападен Китай.
Проучването е част от проект за търсене и изследване на подземни води, реализиран от Центъра за хидрогеоложки и екологични проучвания към Геоложката служба на Синдзян. Единият водоизточник се намира край Андир в окръг Минфън, по южния край на пустинята, а другият – южно от планината Мазартанг, във вътрешността на Такламакан.
Резултатите показват, че подземните води в изследваните райони се движат и се възобновяват, а проучванията са установили наличието както на сладки, така и на солени води.
Сателити, самолети, геофизика и сондажи
Изследователите използват комплексен подход, съчетаващ сателитни наблюдения, въздушни геофизични изследвания, наземна геофизика и сондажи, за да могат надеждно да установят структурата на подземните води.
След като събира необходимите данни, екипът изгражда триизмерен модел и хидрогеоложки концептуален модел на района, чрез които се определят границите между сладките и солените подземни води. Създадена е обща система за оценка на наличните ресурси и възможностите за тяхното използване. Тя обединява информацията от дистанционните наблюдения, геофизиката, хидрогеоложките проучвания и изследванията на околната среда.
Към момента няма публично обявени конкретни данни за общия обем на новооткритите запаси. Китайските геолози обаче определят и двата водоизточника като големи. Няма достатъчно основание обаче новооткритите водоизточници да бъдат представяни като практически неограничен воден резерв или като ресурс, готов за мащабна експлоатация.
Вода за борба с опустиняването
Откритието има и потенциално практическо приложение. Екипът е изградил експериментална станция за използване на бракични води – води с по-високо съдържание на соли от сладката вода, но с по-ниска соленост от морската. В рамките на проекта вече е постигнато безопасното им използване за напояване, което може да осигури допълнителен воден ресурс за растителния пояс около пустинята.
Китай полага огромни усилия за ограничаване на разпространението на пустинята, така че потенциалните ползи от подобен ресурс могат да са значителни.
През ноември 2024 г. страната завърши 3046-километров зелен защитен пояс около Такламакан, след като бе затворен последният незалесен участък от 285 километра. Пустинята обхваща около 337 600 кв. км и е най-голямата в Китай и втората по големина подвижна пустиня в света.
Ключов фактор за разширяването и поддържането на подобна растителна бариера е наличието на вода. Именно затова възможността част от подземните ресурси да се използват безопасно за напояване може да се окаже важна за дългосрочните проекти срещу опустиняването.
Под пустинята има много повече вода, отколкото показва новото откритие
Двата водоизточника, открити през 2026 г., се намират в рамките на много по-голямата и все още недостатъчно изследвана подземна водна система на Таримския басейн, в който се намира Такламакан.
Преди повече от десетилетие учени от Китайската академия на науките насочват вниманието си към огромните солени водоносни хоризонти под Таримския басейн. Основният фокус тогава не е върху потенциала им като източник на вода за земеделие или питейни нужди, а върху една по-малко очевидна тяхна роля – участието им в глобалния въглероден цикъл.
Изследването, публикувано в Geophysical Research Letters, включва 170 проби от подземни води, събрани през 2011 и 2012 г., както и проби от валежи, ледникови води, реки и напоителни системи. Резултатите показват, че под пустинята се намира огромна система от солени подземни води, която има важна роля и в съхраняването на въглерод.
Мащабът ѝ е впечатляващ. Според данните, представени от Американския геофизичен съюз през 2015 г., водоносната система в Таримския басейн може да съдържа около десет пъти повече вода от петте Големи езера в Северна Америка, взети заедно. Учените оценяват количеството въглерод, натрупано в нея, на около 20 млрд. метрични тона.
Голяма част от този огромен подземен ресурс обаче представлява солена или силно минерализирана вода, което ограничава възможностите за прякото ѝ използване за питейни нужди и напояване.
Новото откритие променя част от представите за водните ресурси под Такламакан. За да се установи обаче дали подземните води могат в дългосрочен план да подпомогнат развитието на пустинните райони и водната сигурност на Южен Синдзян, трябва да се определи каква част от ресурса може да бъде извличана устойчиво. Значение имат качеството на водата, скоростта на възстановяване на запасите, дълбочината и въздействието върху околната среда.
Източници: CCTV Finance, China Government Procurement Network, Geophysical Research Letters, American Geophysical Union (AGU), The State Council of the People’s Republic of China
