Монти от „ICE CREAM“: И най-тежките удари ги приемам с позитивизъм

От Лидер.БГ започваме серия от кратки интервюта с хора, които са постигнали успехи в своята професионална реализация и чиято гледна точка има висока стойност. Срещнахме се с Монти, който дълги години беше част от легендарната група „ICE CREAM“, а сега продължава работата си съвместно с Петя Алекса.

– Монти, изглеждаш като човек, който приема всичко с усмивка. Как го постигаш?

Монти: – Радвам се, че изглеждам така. Истината е, че не само отвън съм такъв, а и отвътре. И най-тежките удари ги приемам с позитивизъм и се опитвам да им „влея“ положителна енергия и да извлека от тях поуките и положителното. Иначе, за радостите е ясно, там съм първи в консумирането им, както и почти всички хора, разбира се.

– Започва ли да се възстановява музикалният бранш в България след сътресенията от последните месеци?

Монти: Не мисля. Положението при нас, хората в развлекателната индустрия, творците и артисти, е много тежко. Ние не сме нито първи, нито втори, дори не сме четвърти или пети избор при харченето на средства от хората. И кагато средствата на хората са ограничени, при нас не достига нищо. Докато от друга страна, освен същите сметки, които плащаме и ние, трябва да имаме средства и за да инвестираме в клипове, записи, продукция и т.н., а това е много трудно и невъзвръщаемо.

 – Планирал ли си да търсиш щастието извън България и какво те накара да останеш?

Монти: На този етап не. Какво ме накара, разбира се любовта ми към родината на първо място. Оттам насетне, стечение на обстоятелствата, но може би второто нещо, кооето най- силно ми е повлияло да остана, е непрестанното повтаряне на всички около мен още от малък, че в България нищо не става, че музикант къща не храни, че от музика не може да се постигне нищо и моето желание да опровергая всичко това.

 – Какво би посъветвал всички млади изпълнители в България, като човек с опит?

Монти: Ами, най-важното – да не спират и да не се отказват. Музикалната индустрия е много демотивираща, несправедлива и жестока, но с постоянство, дисциплина, много саможертви и много, ама много вяра, все пак може да постигнеш нещо и да си щастлив от резултата. Защото в края на деня ако има един човек, който ти никога не си срещал преди това, те спре и ти каже „Хей, твоята музика ме вдъхнови, даде ми сили, накара ме да постигна това и това…“,  тогава значи всичко си струва и има смисъл.

  Какво поддържа мотивацията ти и какво те кара да продължаваш през всички тези години?

Монти: Ами, на първо място, тези хора, за които споменах, защото както ти, като автор и изпълнител вдъхновяваш хората, така и те, когато те спрат, окуражат, похвалят те, благодарят ти. Взаимно и двустранно е. На второ място със сигурност това че имам още какво да казвам с песните, които пиша. Аз не сядам да мисля и творя защото трябва, аз го правя, защото преживявам нещо и искам публиката да го преживее също.

–  Какви са бъдещите ти творчески планове?

Монти: Реализуеми, ако вярвам в тях и ги преследвам постоянно!