Добре известно е, че изучаването на свирене на инструмент може да предложи ползи отвъд музикалните способности. Всъщност, изследванията показват, че това е чудесна дейност за мозъка, която може да подобри фините ни двигателни умения, усвояването на език, речта и паметта – и дори може да помогне за поддържането на мозъка ни по-млад.
След години работа с музиканти и наблюдение на това колко упорити са те в музикалното си обучение въпреки болката, причинена от изпълнението на хиляди повтарящи се движения, Анна М. Саморано, доцент в Университет Орхус си задава въпроса: ако музикалното обучение може да промени мозъка по толкова много начини, може ли то да промени и начина, по който музикантите усещат болка?
За да намери отговора на този въпрос, тя и колегите стартират ново си проучване.
Учените вече знаят, че болката активира няколко реакции в телата и мозъка ни, променяйки вниманието и мислите ни, както и начина ни на движение и поведение. Ако докоснете горещ тиган, например, болката ви кара да отдръпнете ръката си, преди да се изгорите сериозно.
Болката променя и мозъчната ни активност. Всъщност, болката обикновено намалява активността в моторната кора, областта на мозъка, която контролира мускулите, което помага да се предотврати прекомерното използване на увредена част от тялото.
Тези реакции помагат за предотвратяване на по-нататъшни увреждания, когато сте наранени. По този начин болката е защитен сигнал, който ни помага в краткосрочен план. Но ако болката продължи по-дълго време и мозъкът ни изпраща тези сигнали „не се движи“ твърде дълго, нещата могат да се объркат.
Например, ако си изкълчите глезена и спрете да го използвате в продължение на седмици, това може да намали мобилността ви и да наруши мозъчната активност в области, свързани с контрола на болката. А това може да увеличи страданието и нивата на болка в дългосрочен план.
Изследванията също така установяват, че постоянната болка може да свие това, което е известно като „карта на тялото“ на мозъка ни – това е мястото, където мозъкът ни изпраща команди кои мускули да се движат и кога – и това свиване е свързано с по-силна болка.
Но макар да е ясно, че някои хора изпитват повече болка, когато мозъчните им карти се свиват, не всички са засегнати по един и същи начин. Някои хора могат да се справят по-добре с болката и мозъкът им е по-малко чувствителен към нея. Учените все още не разбират напълно защо това се случва.
Музика и болка
Новото проучване разглежда дали музикалното обучение и всички мозъчни промени, които то създава, могат да повлияят на това как музикантите се чувстват и се справят с болката. За да направят това, изследователите умишлено предизвикват болка в ръката в продължение на няколко дни както при музиканти, така и при немузиканти, за да видят дали има някаква разлика в начина, по който те реагират на болката.
За да имитират безопасно мускулната болка, използват съединение, наречено фактор на растежа на нервите. Това е протеин, който обикновено поддържа нервите здрави, но когато се инжектира в мускулите на ръката, те болят няколко дни, особено ако движите ръката си. Но е безопасно, временно и не причинява никакви увреждания.
След това използват техника, наречена транскраниална магнитна стимулация (ТМС), за да измерят мозъчната активност. ТМС изпраща малки магнитни импулси в мозъка и използват тези сигнали, за да създадат карта на това как мозъкът контролира ръката.
Поразителна разлика
Когато сравняват мозъците на музикантите и немузикантите, разликите са поразителни. Дори преди да предизвикат болка, музикантите показват по-фино настроена карта на ръката в мозъка и колкото повече часове са прекарали в упражнения, толкова по-прецизна е тази карта.
След като е била предизвикана болка, музикантите съобщават, че изпитват по-малък дискомфорт като цяло. И докато картата на ръката в мозъците на немузикантите се е свила само след два дни болка, картите в мозъците на музикантите са останали непроменени – удивително е, че колкото повече часове са тренирали, толкова по-малко болка са чувствали.
Разбира се, това не означава, че музиката е лек за хронична болка. Но показва, че дългосрочното обучение и опит могат да оформят начина, по който възприемаме болката. Това е вълнуващо, защото може да помогне да се отговори на въпроса защо някои хора са по-устойчиви на болка от други, както и как можем да разработим нови лечения за тези, които живеят с болка.
Екипът провежда допълнителни изследвания върху болката, за да определи дали музикалното обучение може да ни предпази от променено внимание и когнитивни функции по време на хронична болка. На база на това могат да се разработят нови терапии, които „преквалифицират“ мозъка при хора, страдащи от постоянна болка.
Източник: The Conversation
