Превръщането на Марс в свят, подобен на Земята, е отдавнашна космическа цел. Визионери като Карл Сейгън са обмисляли начини да направят Червената планета обитаема.
Спектърът на идеите е огромен – от концепцията за превръщане на марсианската луна в слънце до практичния подход за изграждане на структури, които да задържат топлината.
Сега изследователи от Чикагския университет, Северозападния университет и Университета на Централна Флорида предлагат нов подход за тераформиране на Марс.
Те предполагат, че ако в марсианската атмосфера се разпръснат частици от обработен прах, температурата може да се повиши с над 10 градуса по Целзий (50 градуса по Фаренхайт). Този нов метод би могъл да бъде първата стъпка към превръщането на Марс в обитаем свят за микробен живот.
Екипът подчертава, че новият метод е „5000 пъти по-ефективен от предишните схеми за глобално затопляне на Марс“.
„Това подсказва, че бариерата пред затоплянето на Марс, което да позволи появата на течна вода, не е толкова висока, колкото се смяташе досега“, казва Едуин Кайт, доцент по геофизични науки в Чикагския университет.
Проектирани прахови частици
Превръщането на Марс в обитаем свят изисква преодоляването на няколко предизвикателства, включително интензивната ултравиолетова радиация и солената почва. И, което е най-критично, студените температури на повърхността на планетата, които са средно около -80 градуса по Фаренхайт (-62 градуса по Целзий).
Една от потенциалните техники за затопляне на Марс е създаването на парников ефект чрез освобождаване на газове или химикали, които могат да задържат слънчевата топлина. За целта е необходимо да се вземат много материали от Земята.
Новата стратегия решава този проблем. Тя използва съществуващите ресурси на Марс, което я прави по-практичен вариант за повишаване на температурата.
Екипът предлага да се използва богат на желязо и алуминий марсиански прах. Естественият марсиански прах има охлаждащ ефект, но проектираните частици биха могли потенциално да задържат топлина.
За да изпробват тази идея, изследователите генерират малки частици в лаборатория. Изследователите създават частици с размер на брокат, оформени като къси пръчици.
Изпълнението предполага, че тези частици биха могли да се използват за улавяне на топлина и насочване на слънчевата светлина към повърхността на Марс, като по този начин се ускори естественият процес на затопляне.
Непрекъснато освобождаване на важни частици
Милиони тонове частици ще са необходими за загряването на планетата.
„Но това е пет хиляди пъти по-малко, отколкото би било необходимо при предишните предложения за глобално затопляне на Марс. Това значително увеличава осъществимостта на проекта“, допълва Кайт.
Те постулират, че непрекъснатото освобождаване на наночастици със скорост 30 литра в секунда би могло да затопли Марс с над 10 градуса по Целзий в рамките на месеци. Ако емисиите на частици спрат, затоплянето ще започне да се обръща за няколко години.
Изследователите заявяват, че проучването разглежда само начините за създаване на условия на околната среда, благоприятни за живот на микроби и растеж на растения, а не на среда, подходяща за дишане от хора.
„Това изследване открива нови пътища за изследване и потенциално ни доближава с една стъпка по-близо до отдавнашната мечта за установяване на устойчиво човешко присъствие на Марс“, казва Кайт в съобщението за пресата.
Все още има много неизвестни в предложения процес. Например учените не разбират напълно колко бързо обработеният прах ще напусне марсианската атмосфера, особено когато планетата се затопли и водният й цикъл стане по-активен.
Откритията са публикувани в списание Science Advances.
Източник: InterestingEngineering
