Въздушният транспорт винаги е бил подложен на турбуленции, но нови доклади сочат, че сега те се случват по-често и с по-голяма сила, отколкото преди 50 години.
Това важи особено за турбуленциите в ясно време, невидимите турбуленции, които настъпват без предупреждение в иначе спокойно небе.
Притеснението вече не се отнася само до неприятните сътресения по време на полет. Внезапните, непредвидими турбуленции са причинили наранявания и, в редки случаи, дори смъртни случаи.
Учените, инженерите и авиационната индустрия работят, за да разберат дали турбуленцията се влошава, каква роля може да играе климатичната промяна и как новите технологии могат да помогнат на пилотите да я преодоляват безопасно.
Защо турбуленцията в ясно време е различна
Турбуленцията може да се образува по много начини, често в близост до гръмотевични бури или тежки облаци. Но турбуленцията в ясно време е фундаментално различна. Тя възниква високо в атмосферата, на около 30 000 фута (над 9000 метра), в близост до струйни течения.
Тези бързо движещи се въздушни ленти взаимодействат с по-бавния околен въздух, създавайки силно ветрово напрежение, което дестабилизира небето. Тъй като се случва при ясни условия, турбуленцията в ясното небе не може да бъде засечена от стандартния радар. Това затруднява пилотите да я избегнат.
„Проблемът е, че можем да видим ясно нещо като буря“, казва Ахмед Буснайна, изтъкнат професор в Североизточния университет и председател на Уилям Линкълн Смит, в прессъобщение. „Можете да го видите на обикновения радар. Докато турбуленцията в ясно небе няма как да я видите. Днес такава технология не съществува.“
Тази невидимост е това, което прави турбуленцията в ясно небе особено опасна. Пътниците и екипажът могат да бъдат изненадани, а без закопчани колани вероятността от наранявания е по-голяма.
Как технологиите помагат на самолетите да се справят с турбуленцията
Авиоиндустрията проучва нови начини за по-лесно откриване на турбуленцията. Буснайна обяснява, че компании като Boeing разработват системи за откриване и измерване на разстояния с помощта на светлина (LIDAR). Тези сензори биха позволили на пилотите да забележат турбуленция до 10 мили (16 км) пред самолета.
В момента пилотите разчитат предимно на метеорологичните прогнози и докладите от други полети, за да избягват зоните с турбуленция. По-доброто откриване би било пробив за авиационната безопасност.
В същото време дизайнът на самолетите също се е подобрил. По-новите самолети са конструирани с гъвкави крила, по-добър аеродинамичен контрол и усъвършенствани системи за автопилот. Тези характеристики ги правят по-устойчиви при турбуленция.
Въпреки това Буснайна отбелязва ограниченията на технологията. „В момента най-добрият начин да се справяме с турбуленцията е просто да я избягваме“, заявява той. „Повечето технологии не са наистина подготвени да се справят с нея по начин, който да гарантира безопасността.“
Опасността не е само теоретична. През 2024 г. търговски полет от Лондон до Сингапур претърпява силни турбуленции, които се оказват фатални. Данните на Федералната авиационна администрация показват също, че между 2009 и 2021 г. турбуленциите са причинили сериозни наранявания на 30 пътници и 116 членове на екипажа.
Макар че тези цифри са малки в сравнение с общия брой на въздушните пътувания в световен мащаб, те подчертават рисковете, когато турбуленцията стане силна.
Връзката с климатичните промени
Важен въпрос е дали климатичните промени влошават турбуленцията. По-топлият въздух, причинен от нарастващите емисии на въглероден диоксид, може да нарушава струйния поток и да увеличава нестабилността на височините на полета.
Едно широко цитирано проучване от 2023 г. разглежда тенденциите в турбуленцията при ясно време от 1979 г. насам. Изследователите установяват, че случаите на „силна или по-тежка“ турбуленция са се увеличили с до 55%.“
Това и други проучвания предполагат връзка с климатичните промени, но доказателствата все още са предмет на дебати. Ауруп Гангули, изтъкнат професор по гражданско и екологично инженерство в Northeastern, призовава към предпазливост.
По-ранни проучвания предполагат, че климатичните промени могат да влошат турбуленцията при ясно време, но ограничените данни и предизвикателствата при моделирането означават, че тези заключения трябва да се разглеждат като предположения, а не като окончателни.
Как изглежда бъдещето на въздушния транспорт
Въпреки несигурността относно ролята на климатичните промени, експертите са единодушни, че турбуленцията заслужава сериозно внимание. Гангули подчертава важността на подготовката за различни сценарии.
„Макар че трябва да тълкуваме възможностите с предпазливост и са необходими повече проучвания, за да се стигне до категорични заключения, ние трябва да вземем предвид всички варианти на поведение чрез рамки, основани на риска и устойчивостта, особено за да вземем решения за технологични и финансови инвестиции, като например в проектирането на самолети“, казва той в прессъобщението.
Необходимостта от повече данни е спешна. „Ако турбуленцията или нейните последици наистина се влошават, това може да наложи инвестиции, основани на риска и устойчивостта“, обяснява Гангули.
Засега най-добрата защита остава осведомеността. Пилотите, авиокомпаниите и пътниците имат своята роля. Коланите за безопасност трябва да остават закопчани, когато е възможно, дори при спокойно време.
Авиационната индустрия продължава да инвестира в по-добри системи за откриване, по-интелигентни проекти на самолети и климатични изследвания, които един ден може да дадат по-ясни отговори.
Източник: InterestingEngineering
