Традиционно бегачите тренират усилено, преследвайки нов личен рекорд или следващата си спортна цел. Някои от тях обаче се стремят към нещо далеч по-неуловимо – т.нар. „еуфория на бегача“ (runner’s high).
За едни това е чувство на силно щастие и въодушевление. Други го описват като дълбоко спокойствие, необичайна яснота на мисълта или усещане, че са напълно потопени в настоящия момент. Много хора изпитват подобно състояние след продължително бягане или интензивна аеробна тренировка, например спининг.
В продължение на десетилетия учените смятат, че причината за този феномен са ендорфините – естествените обезболяващи вещества, които организмът отделя при физическо натоварване. По-новите изследвания в областта на невронауката обаче показват, че това обяснение не е достатъчно.
Според съвременните научни данни „еуфорията на бегача“ е резултат от сложното взаимодействие между няколко мозъчни системи. Именно тази координирана работа обяснява защо ефектът се проявява по различни начини и защо положителното му въздействие често продължава дълго след края на тренировката.
Канабиноидната система и влиянието ѝ върху мозъка
Ендорфините са естествено произвеждани от мозъка химични вещества, които се освобождават по време на физически стрес и помагат за намаляване на болката.
Аеробните упражнения повишават нивата на циркулиращите в кръвта ендорфини. Множество изследвания показват по-високи концентрации на бета-ендорфин след продължителни аеробни натоварвания, като бягането. Именно затова дълго време се смяташе, че ендорфините са единствената причина за „еуфорията на бегача“.
Тази теория обаче има един много съществен недостатък. Ендорфините, които циркулират в кръвта, трудно преминават през кръвно-мозъчната бариера – строго регулирана система, която предпазва мозъка от вещества, намиращи се в кръвния поток.
Следователно, макар ендорфините да допринасят за облекчаването на болката в различни части на тялото, те не могат напълно да обяснят чувството на еуфория и емоционално благополучие, което възниква в мозъка.
Това кара учените да потърсят обяснението за състоянието другаде. Пробивът идва с откритието, че физическите упражнения активират и ендоканабиноидната система.
Ендоканабиноидите са вещества, които организмът произвежда по естествен път. Те участват в регулирането на удоволствието, паметта и реакцията към стрес.
Един от най-важните химични посредници в тази система е анандамидът – един от естествените „хормони на доброто настроение“ в мозъка. Той помага за намаляване на тревожността, облекчава болката и създава усещане за спокойствие и благополучие. И за разлика от ендорфините, анандамидът лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера.
След продължително аеробно натоварване концентрацията на анандамид в кръвта значително се увеличава. Попаднал в мозъка, той активира канабиноидните рецептори в областите, свързани с емоциите, мотивацията, възнаграждението и възприемането на болката.
Полученият ефект е изключително сходен с много от характерните прояви на „еуфорията на бегача“ – по-ниска тревожност, по-добра координация на движенията, по-слабо усещане за болка и чувство за спокойствие.
Това не означава, че ендорфините нямат никаква роля. Съвременната невронаука предполага, че ендорфините и ендоканабиноидите работят съвместно, но ендоканабиноидите имат по-голям принос за емоционалната страна на преживяването.
Няколко други невротрансмитера също участват в появата на „еуфорията на бегача“.
Допаминът, който е ключов за мотивацията и усещането за възнаграждение, подпомага избора на поведение, полезно за оцеляването. Вместо просто да създава удоволствие, той насърчава повторението на действия, които мозъкът определя като ценни.
Серотонинът допринася за емоционалната стабилност и усещането за благополучие, а норадреналинът повишава концентрацията и вниманието.
Физическата активност стимулира и производството на мозъчния невротрофичен фактор (BDNF), който подпомага развитието на нови и съществуващи връзки между нервните клетки и играе жизненоважна роля за ученето и паметта.
Вероятно BDNF няма пряка връзка с „еуфорията на бегача“, но помага за обяснението защо редовното бягане подобрява различни аспекти на психическото благополучие.
Как да изпитаме „еуфорията на бегача“
„Еуфорията на бегача“ не е резултат единствено от действието на няколко химични вещества, свързани с удоволствието.
Бягането променя начина, по който различните мозъчни мрежи комуникират помежду си. По време на продължително ритмично натоварване, каквото е бягането, активността на т.нар. мрежа по подразбиране (default mode network) – свързана със саморефлексията, тревожността и непрекъснатия поток от мисли – изглежда намалява.
В същото време областите в мозъка, отговорни за вниманието, движението и обработката на сетивната информация, започват да работят по-синхронизирано. Това може да обясни защо бягането често създава усещане за умствена яснота или за пълно потапяне в настоящия момент.
При много хора психологическите ползи от „еуфорията на бегача“ продължават много след края на тренировката.
Физическата активност влияе върху регулирането на стреса, възпалителните процеси, невропластичността (способността на мозъка да се адаптира и променя), качеството на съня и обработката на емоциите. Много малко медицински интервенции днес могат да постигнат подобна комбинация от ефекти.
Ако никога не сте изпитвали т.нар. „еуфория на бегача“, няма повод за разочарование. Изследванията показват, че редовната физическа активност подобрява настроението, когнитивните способности и психическата устойчивост дори при хората, които никога не са преживявали това специфично състояние.
Но ако все пак искате да преживеете това специфично усещане, науката сочи, че съществува своеобразна „оптимална зона“ – и тя не изисква екстремни натоварвания, ултрамаратони или изпитания на границата на физическите възможности.
Повечето проучвания установяват повишаване на нивата на ендоканабиноидите след около 30 до 60 минути непрекъснато аеробно натоварване със средна до висока интензивност. Ключовото условие е физиологичното натоварване да бъде достатъчно високо, за да предизвика тези неврохимични реакции, без да претоварва организма.
Все пак съществуват значителни индивидуални различия. Според едно проучване около две трети от любителите бегачи са изпитвали „еуфория на бегача“ поне веднъж, но това не се случва при всяко бягане.
Някои хора изглежда са естествено по-предразположени към освобождаването на ендоканабиноиди вследствие на физическо натоварване. Генетиката, полът, физическата подготовка, качеството на съня, психологическото състояние и дори очакванията могат да повлияят дали човек ще изпита „runner’s high“ в даден ден или не.
Източник: Laura Elin Pigott, Senior Lecturer in Neurosciences and Neurorehabilitation, Course Leader in the College of Health and Life Sciences, London South Bank University/The Conversation
