Може ли някой да бъде наистина сам в горите на древна Гърция или Рим? Според митовете, древният свят е бил пълен с диви животни, ужасяващи чудовища и пакостливи божества. Сред тях са били и нимфите: полубожествени женски фигури, които са олицетворявали елементи от природния свят.
Но нимфите ни предлагат много повече от просто истории за секси природни духове. Те ни разкриват как древните хора са приемали отвъдния свят и как са се свързвали с пейзажа си чрез митологията.
Кити Смит, член на Австралийското дружество за класически изследвания и на „Австралазийските жени в изследванията на древния свят“, ни отвежда на едно вълнуващо пътешествие в митичния свят на древните нимфи, за да разберем по-добре ролята, която те играят за хората тогава.
Олицетворяващи елементите на природата
Нимфата е била доста широка категория в митологията. Тя е обхващала почти всяка полубожествена жена или девойка в митологията, включително редица богини. Морската богиня Тетида и подземната река Стикс са били едновременно морски нимфи, както и богини.
В изкуството и литературата нимфите обикновено са изобразявани като млади, изключително красиви жени. Думата „нимфа“ в древногръцки език дори може да се използва в значението на „младо момиче“ или „неомъжена жена“, когато се прилага към смъртни жени.
Въпреки тази етимологична връзка, много нимфи са били омъжени, майки или богове. Амфитрита е била съпруга на Посейдон, а сестра ѝ Метида, олицетворение на мъдростта, е била първата съпруга на Зевс, според „ Теогония“ на Хезиод. Мая е била майка на Хермес, бога пратеник.
Това, което свързва всички нимфи, е връзката им с природния свят. Нимфите обикновено олицетворяват елементи от природата, като водни басейни, планини, гори, времето или специфични растения.
Нимфата Дафне
Една от най-типичните нимфи е Дафне (или Лавър, на латински). Според римския поет Овидий в поемата му „ Метаморфози“, Дафне е била зашеметяващо красива нимфа, която е живяла в гората.
Дафне е избрала да следва стъпките на Артемида (Диана), богинята на лова, като става ловджийка и се въздържа от секс и брак. Но красотата ѝ се превръща в нейния провал.
Един ден бог Аполон видял Дафне и веднага се опитал да я последва. Дафне не почувствала същото и избягала през гората. Аполон я преследвал и почти я хванал. Но бащата на Дафне, Пеней, речен бог, спасил дъщеря си, като я превърнал в лаврово дърво.
Подобно на много нимфи, митът за Дафне е история за произхода на лавровото дърво и неговото значение за бог Аполон.
Но нейната история също така следва един от най-често срещаните мотиви в митовете за нимфи – този за нимфата, преобразена в това, което носи нейното име, след като бяга от мъжко божество.
Различни нимфи за дървета, вода, планини, звезди
Има дори специални имена за различните видове нимфи.
Дафне е била дриада или дървесна нимфа. Ореадите (планински нимфи) са споменати в „Илиада“ на Омир. Имало три различни вида водни нимфи: соленоводни океаниди и нереиди и сладководни наяди.
Нимфите живеели в пустошта. Тези неопитомени места можели да бъдат опасни, но също така криели ценни природни ресурси, които нимфите олицетворявали, като например специални дървета и извори.
Пролетните нимфи олицетворявали един от най-ценните ресурси от всички: сладката вода. В древния свят е било трудно да се намери сладка вода, особено на места без човешка инфраструктура. Градовете често са били строени около извори.
Нимфата Аретуза е била олицетворение на извора Аретуза в Сицилия. Днес можете да посетите фонтана на Аретуза в днешна Сиракуза.
Където и да погледнете в древния пейзаж, има нимфи – дори в небето.
Плеядите и Хиадите били две групи дъщери на бог Атлас, които в крайна сметка се превърнали в звезди.
Техните митове дават началото на два комплекта съзвездия, използвани за навигация и гадаене.
Съзвездията Плеяди и Хиади са били видими с невъоръжено око и все още могат да се видят и днес.
Божественото присъствие в природата
Въпреки че митовете може да изглеждат като измислена история, разказана на деца, митовете за нимфите показват, че древният мит е неразделна част от древния пейзаж и древните хора.
Природният свят е бил наситен с божествено присъствие от боговете, които са го създали физически – Гея (Земята), която е буквално почвата под краката ни. Нимфите също са били част от това божествено присъствие.
Това божествено присъствие носи със себе си една много специална благодат: дара на вдъхновението. Някои писатели (като Платон) наричат този вид природно вдъхновение „завладяно от нимфите“ (νυμφόληπτος или nymfoleptus ).
Времето, прекарано сред природата и присъствието на места с нимфи може да донесе божествено вдъхновение както за философи, поети, така и за художници.
Така че, ако някога се окажете сами в гръцка гора, може да се вдъхновите и да попаднете в добра компания – но не забравяйте да проявявате уважение към тези митични древни фигури.
Източник: The Conversation
