Начало Обществени Медицина и Наука Океаните са погълнали 35% от емисиите на CO₂ от изкопаеми горива за...

Океаните са погълнали 35% от емисиите на CO₂ от изкопаеми горива за 30 години, докато сушата изостава

Снимка: Image by freepik

Въглеродните поглътители на Земята се променят с течение на времето и ново проучване, публикувано в списанието „Science“, предоставя едно от най-солидните досега доказателства за това.

Проучването, ръководено от учени от Института по океанография „Скрипс“ към Калифорнийския университет в Сан Диего, установява, че океанът абсорбира въглероден диоксид (CO₂) от емисиите на изкопаеми горива с нарастваща скорост от 1990 г. насам, докато нетното усвояване на въглерод от горите, почвите и други сухоземни екосистеми не се е увеличило.

Данните показват, че между 1990 и 2019 г. океаните са абсорбирали 35 процента от емисиите на CO₂ от изкопаеми горива, в сравнение с 13 процента, абсорбирани от сухоземните екосистеми. Заедно тези два поглътители са абсорбирали приблизително половината от тези емисии.

„Ако сушата и океанът не поглъщаха половината от CO₂, отделян при изгарянето на изкопаеми горива, щяхме да живеем на една много по-различна планета“, казва ученият от проекта Scripps Ерик Морган, водещ автор на изследването. „Но тези поглътители не могат да бъдат наблюдавани директно. Да се ​​​​определи точно колко са абсорбирали и как са се променили с течение на времето е централна цел на изследванията на въглеродния цикъл.“

Какво показват данните?

Проучването, обхващащо три десетилетия данни, показва, че океаните са поглъщали средно по 2,8 милиарда тона въглерод годишно, което се равнява на приблизително 10,3 милиарда тона въглероден диоксид (CO₂). Това представлява около 35% от емисиите от изкопаеми горива за разглеждания период.

Интересен момент в проучването е установяването на факта, че средното годишно количество въглерод, поглъщано от океаните, се е увеличавало с около 630 милиона тона на десетилетие.

Не такава е ситуацията при сухоземните екосистеми, които са абсорбирали около един милиард метрични тона въглерод годишно, с оценена неопределеност от ±0,5 милиарда тона въглерод. Това показва, че тези екосистеми поглъщат значително по-малко количество в сравнение с океаните. Другият важен извод от проучването е, че абсорбцията от сухоземните екосистеми е достигнала своя пик през десетилетието около 2009 г. и оттогава насам спада.

Този резултат противоречи на много компютърни модели на абсорбция на CO₂ на сушата. Те предполагат, че растенията трябва да поглъщат все повече CO₂, тъй като повишените му нива в атмосферата и наличието на повече азот подпомагат растежа им. За да се обясни защо това не се наблюдава, би трябвало въглеродните емисии от обезлесяването и други промени в земеползването да се увеличат достатъчно, за да неутрализират този растеж. Данните обаче показват обратното – тези емисии намаляват.

„Беше голяма изненада да видим, че нетният поглътител на въглерод на сушата не е успял да следва темпото на нарастващите нива на CO₂. Нашите данни подчертават, че този поглътител може да е доста уязвим“, добавя Морган.

Как се правят измерванията?

Изгарянето на изкопаеми горива изразходва кислород от атмосферата и отделя въглероден диоксид. На сушата растенията абсорбират въглероден диоксид чрез фотосинтеза и при този процес отделят кислород. Поглъщането в океана обаче се осъществява предимно чрез реакции в морската вода, които не засягат нивата на кислород.

За настоящата си работа изследователите използват данни от наблюденията, събрани в рамките на програмата „Scripps O₂“. Програмата „Scripps O₂“ стартира през 1989 г. и редовно събира проби от въздуха от различни места по света. След това измерва количеството кислород и CO₂ във всяка от тях. Като проследяват промените в количествата кислород и CO₂ в атмосферата през годините, учените успяват да изчислят каква част от въглеродния диоксид е погълната от океаните и каква – от сушата.

Въпреки че океанското поглъщане се е засилило през последните десетилетия, има причини, които могат да го направят далеч по-неефективно в бъдеще. По-топлите води не са в състояние да задържат толкова много CO₂. Освен това затоплянето затруднява смесването на повърхностните води с по-дълбоките океански слоеве, а именно това смесване позволява на въглеродния диоксид да остане далеч от атмосферата в продължение на стотици години.

„Не е лесно да се поддържат такива измервания година след година, но ползата от по-доброто ни разбиране на въглеродния цикъл е огромна“, заявява съавторът Ралф Кийлинг, който е и професор в „Скрипс“.