В края на януари цената на златото достига исторически връх от около 5500 щатски долара (4025 британски лири). На 30 януари се наблюдава един от най-големите еднодневни спадове в цените, които се понижават с близо 10%, след като достигат рекордно високо ниво само ден по-рано.
Това е драматичен обрат след продължителен възход на златото, което през последното десетилетие се е повишило с повече от 300%, през последните пет години – с над 150%, а след обявяването на митата за „Деня на освобождението“ от президента на САЩ Доналд Тръмп – със 75%. Кои обаче са факторите, които предизвикват този растеж?
Причините се разделят най-общо на две категории. Първата се отнася до пазарната несигурност и златото в ролята му на „безопасно убежище“. Като финансов актив, златото не предлага доход, за разлика от акциите или облигациите. Поради това в добри икономически периоди инвеститорите предпочитат акциите, а при високи лихви – облигациите, докато златото остава по-назад.
Въпреки това, по време на периоди на повишен риск и несигурност, златото отново излиза на преден план. В момента това, което осигурява допълнителен тласък на цената на златото, е несигурността, създадена от тарифите на Доналд Тръмп. Това не се отнася само до международната търговия и растежа, но и до последиците за световната финансова система. Щатският долар се използва като посредническа валута и средство за плащане в международната търговия, както и като валута, в която се ценообразуват стоките.
Използването на митата като заплаха подкопава доверието в долара, а отслабването му през последната година стимулира значителни покупки на злато, включително от централни банки.
Втората причина за дългосрочното покачване на цената на златото е нарастващата му употреба в инвестиционните портфейли за спекулативни цели. Докато златото традиционно се възприема като „сигурно убежище“ при несигурни времена, сега инвеститорите го купуват и с надеждата за бърза печалба от поскъпването му.
Ролята на златото като „безопасно убежище“ предполага отрицателна корелация между акциите и златото. Тоест, когато едното се покачва, другото пада – и обратно. Въпреки това, тъй като S&P 500 (индексът, проследяващ 500-те най-големи компании, листвани в САЩ), също достига рекордни върхове, акциите и златото се движат в една и съща посока. Това показва, че инвеститорите купуват и двата вида активи.
Основен компонент за растежа на златото като инвестиционен актив (за разлика от просто сигурно убежище) е възходът на златните ETF-и (борсово търгувани фондове), които улесняват закупуването на злато от непрофесионалните инвеститори .
Защо тогава цената пада?
Причината за това не е еднократен фактор, а натрупване на множество малки промени, съчетани с обичайните колебания в настроението на инвеститорите. Геополитическите рискове остават високи, но се наблюдават и някои положителни сигнали.
Колебанията на Доналд Тръмп при използването на митата като политически инструмент също допринасят за ръст и спад на цената на златото. Назначаването на Кевин Уорш за управител на Федералния резерв на САЩ се очаква да намали икономическия риск.
Въпреки че Уорш като цяло подкрепя предпочитанието на Тръмп за по-ниски лихвени проценти (въпреки че инвеститорите изразяват опасения, че това може да подхрани инфлацията), Уорш също така има желание да намали размера на баланса на Федералния резерв. Така че е малко вероятно да се стигне до пълно разхлабване на паричната политика.
Естествено, има и инвеститорска страна. Печалбата се реализира само когато придобитият актив е продаден. Част от това, което наблюдавахме, е инвеститорите да продават злато на висок (вероятно надценен) пазар, за да реализират печалба. Спадът на цената, свързан с тези сделки, вероятно е довел до по-нататъшни продажби.
В това влизат и автоматични продажби при спад под определена цена (stop-loss) и продажби от хедж фондове и други институционални инвеститори. Тези инвеститори трябва да разпродадат позициите си, за да предотвратят по-големи загуби.
След огромния спад на 30 януари, цените на златото се покачват само няколко дни по-късно, което е най-голямото еднодневно покачване от 2008 г. насам. На 4 февруари 2026 г., към момента на писане на статията, цената на златото на световните пазари се движи около $5 050 – $5 080 за тройунция.
Винаги има корекции и всъщност текущите движения вероятно са свръхкорекции. Но е безопасно да се предположи, че след това пазарът ще се стабилизира и най-вероятно ще възобнови възходящата си траектория, макар и с по-бавно темпо, отколкото непосредствено преди падането.
Източник: David McMillan, Professor in Finance, University of Stirling/The Conversation
