Днес пластмасата е навсякъде около нас – от най-високите върхове до дълбините на океана и вътре в нас – от мозъка до кръвта и дори плацентата. Причината за това е, че тя е лека, удобна и най-вече евтина, но има и тъмна страна – огромните количества отпадъци, които остават след нейното използване.
Според последните данни, изнесени от Евростат за 2023 година, въпреки че отчита известен напредък в рециклирането, Европа остава далеч от устойчивото управление на пластмасовите опаковки.
Информацията показва, че през 2023 г. в Европейския съюз (ЕС) са генерирани 79,7 милиона тона отпадъци от опаковки, или 177,8 кг на жител. Въпреки че това представлява намаление с 8,7 кг на глава от населението в сравнение с 2022 г., цифрата остава с 21,2 кг по-висока от тази отчетена през 2013 г.
От всички генерирани отпадъци от опаковки 40,4 % се падат на хартията и картона, 19,8 % на пластмасата, 18,8 % са стъкло, 15,8 % са дърво, 4,9 % са метал и 0,2 % са други опаковки.
Как се правят отделните страни с пластмасовите отпадъци?
През 2023 г. са генерирани средно 35,3 кг отпадъци от пластмасови опаковки на човек, живеещ в ЕС. От тях 14,8 кг са били рециклирани. Количеството генерирани пластмасови отпадъци е намаляло с 1,0 кг в сравнение с 2022 г., докато количеството рециклирани пластмасови отпадъци е нараснало с 0,1 кг.
Между 2013 и 2023 г. количеството генерирани пластмасови отпадъци от опаковки е нараснало с 6,4 кг на глава от населението. Добрата новина е, че процентът на рециклиране също продължава да се покачва – от 38,2% през 2013 г. до 42,1% през 2023 г.
Сред страните, които се справят най-добре с управлението на пластмасовите отпадъци са Белгия с 59,5% рециклирани отпадъци, следвана от Латвия с 59,2% и Словакия с 54,1%. В противоположния край на скалата се нареждат Унгария с 23% рециклирани отпадъци, Франция с 25,7% и Австрия с 26,9%. България, по данни от 2022 година, се намира в средата на класацията с 39,5% рециклирани пластмасови отпадъци.
Изнесени от Евростат данни, отново показват неравномерния напредък между отделните страни и нуждата от по-ефективни политики на ниво ЕС.
Причини и решения
Причините за все по-високите нива на генерирани пластмасови отпадъци са комплексни – увеличено потребление, удобство на на еднократните опаковки и трудностите при разделното събиране. Според мнението на експертите обаче, въпреки увеличените инвестиции през последните години в зелени технологии и системи за връщане на опаковки, основният фактор, оказващ натиск върху околната среда, продължават да са потребителските навици.
Положителна тенденция е, че през последното десетилетие бизнесът обръща все по-сериозно внимание на пластмасовия отпечатък, който оставя, което води до въвеждането на биоразградими и рециклируеми материали, а ЕС въвежда нови политики (Зеления пакт и стратегията за кръгова икономика), които целят да намалят количеството отпадъци още на етапа на производство и потребление.
Континентът е поел и върви в правилната посока, но целта за „пластмасовата нула“ все още е далеч, а достигането и не зависи само от рециклирането, а най-вече от промяната на мисленето – както на бизнеса, така и на всеки един от нас.
