Океаните често се смятат за тихи, но всъщност са пълни със зловещи звуци. Те са дом на изключително разнообразни видове, които издават особени звуци като хъркане, пляскане и писъци.
Тези звуци служат като форма на комуникация, която им позволява да предупреждават съперниците си, да алармират и дори да привличат потенциални партньори.
Сред тях са и херингите – малки сребристи риби, които често се срещат на големи пасажи в северната част на Атлантическия и Тихия океан. Оказва се, че рибите херинга общуват чрез подводни звуци, издавани от отделянето на газове от телата им, или просто казано чрез пукане.
Във видеоклип на BBC „Шпионин в океана“ роботизирана херинга заснема уникална перспектива на огромен пасаж пукащи риби.
Звуци, използвани за комуникация
Рибите херинга общуват, като изпускат газове от плавателните си мехури, които са свързани с аналните им канали. Това създава малки мехурчета във водата, които издават щракащите звуци, чути в документалния филм на BBC „Шпионин в океана“.
Херингите се събират на големи групи, което улеснява присъединяването към тях на роботизираните херинги на Spy in the Ocean. Във видеото се вижда как роботизираната херинга се приближава до пасажа и се чува странен звук.
Смята се, че тази уникална способност е форма на комуникация или начин за регулиране на плаваемостта им във водата. IFL Science съобщава, че характерният плавателен мехур на херингата някога се е превърнал в обект на международна загриженост за сигурността.
През 1982 г. шведски служители са озадачени от мистериозни подводни сигнали в Стокхолмския архипелаг. След края на Студената война Швеция е била в повишена готовност за активност на руски подводници. Тогава Швеция започва мащабно търсене на тези сигнали, в което участват подводници, лодки и хеликоптери.
Те се опасяват от руска заплаха, но истината се оказва много по-… газова.
„Звучеше като някой, който пържи бекон. Като малки въздушни мехурчета, които се освобождават под водата“, казва Магнус Валберг в лекция на TEDx, който разследва тези странни сигнали.
Той обяснява: „Оказва се, че херингата има плавателен мехур… и този мехур е свързан с аналния канал на рибата. Това е много уникална връзка, която се среща само при херингата. Така че херингата може да стисне своя плавателен мехур и по този начин да изхвърли малък брой мехурчета през аналния отвор.“
IFL съобщава, че за да провери теорията, Уолбърг купува херинга от магазин и стиска плавателния ѝ мехур. Видеозапис на този експеримент е показан на служителите на военноморските сили тогава. Тази силна прилика със сигналите помага на служителите да заключат, че Швеция не е в опасност от Русия.
Херингите са важен източник на храна
Проведени са няколко проучвания за разбиране на звуците, издавани от тези видове риби.
Едно старо проучване показва, че звуците, издавани от тихоокеанската херинга, не се дължат на храносмилателни газове, свързани с храната, или на погълнат въздух. Но наистина се изхвърлят от аналния канал.
Тези звуци представляват характерни изблици на импулси, които могат да продължат няколко секунди. И рибите са склонни да ги издават предимно през нощта, установява това проучване. Звуците може да служат като социална спойка, която помага на рибите да останат заедно в групи.
Херингите са жизненоважен източник на храна за много морски обитатели, включително китове, делфини и тюлени. Те имат и значителна търговска стойност, тъй като се използват за храна, стръв и масло.
Източник: InterestingEngineering
