Дълбоко в океана, в близост до подводна планина в Средноатлантическия хребет, се намират поредица от карбонатни „кули“, които се издигат от черните дълбини и създават назъбен пейзаж.
На светлината на дистанционно управлявани превозни средства, изпратени да изследват мястото, тези структури изглеждат зловещи и призрачни. Различните кули, групирани заедно, им придават почти градски характер, което кара учените да нарекат това природно чудо „Изгубения град“.
IFE, URI-IAO, UW, Lost City Science Party; NOAA/OAR/OER; The Lost City 2005 Expedition.
Wikimedia Commons (Public domain)
Хидротермалното находище „Изгубеният град“ е открито за първи път през 2000 г. на повече от 2300 фута (700 метра) под повърхността. То е най-дълго съществуващата вентилирана среда в океана и през годините след откриването му не е намерено нищо подобно. Учените смятат, че това уникално подводно вентилационно поле съществува от поне 120 000 години, а може би и повече.
Въпреки опустошената океанска среда в тези структури, определянето ѝ като „изгубен град“ не е съвсем неуместно. Издигащата се мантия реагира с морската вода, като освобождава метан, водород и други газове в океана. В резултат на това в пукнатините и кухините на хидротермалните отвори оцеляват нови микробни общности, които успяват да живеят дори без кислород благодарение на въглеводородите, произвеждани от химичните реакции в тези образувания.
Някои от калцитните кули изпълняват и функцията на комини; те изхвърлят газове с температура до 104 градуса по Фаренхайт и в тях живеят различни ракообразни и охлюви. По-големи видове, като скариди, морски таралежи, раци и змиорки, също са открити в близост до обекта, но със значително по-малка честота.
Освен че е природно чудо, разбирането на „Изгубения град“ е ключ към разбирането на нас самите. Въглеводородите, които се получават в тези минерални извори, се появяват в резултат на химични реакции на дълбокото морско дъно, а не под въздействието на въглероден диоксид или слънчева светлина.
“Susan Lang, U. of SC. / NSF / ROV Jason / 2018 © Woods Hole Oceanographic Institution.”
Wikimedia Commons (Public domain)
Тъй като въглеводородите са известни и като градивни елементи на живота, химическите процеси, които протичат в Изгубения град, може да са същите, които са поставили началото на живота на Земята, а потенциално и на други планети.
През 2018 г. Уилям Брейзълтън, микробиолог, казва пред Анна Късмър от The Smithsonian, че „това е пример за вид екосистема, която може да е активна на Енцелад или Европа точно в този момент“.
Идеята, че на луните на Сатурн и Юпитер може да има подобни условия за живот, е вълнуваща. А за Изгубения град има още много какво да се открие. През 2024 г. изследователите обявяват, че са успели успешно да извлекат проба от ядро от мантийна скала от мястото.
Изгубеният град е единственото по рода си термално поле, което го прави ценно заради знанията, които можем да извлечем и извличаме от него. Но развитието на правата за добив в заобикалящите го морски дълбини може да има отрицателно въздействие върху впечатляващата система от минерални извори.
Източник: My Modern Met
