„Ароматът на дим и пот в казиното са гадни в три сутринта. Тогава душевната ерозия, произведена от висок хазарт – комбинация от алчност и страх и нервно напрежение – става непоносима и сетивата се пробуждат и се бунтуват от нея … Джеймс Бонд изведнъж разбра, че е уморен.“
Замисляли ли сте се дали истински човек е вдъхновил Ян Флеминг, когато е създал Джеймс Бонд? Самият Флеминг е бил разузнавач и е бил добре известен сред приятели с многото си приятелки и вкуса си към фин алкохол и бързи коли.
Но изглежда има човек, който служи като модел за измисления Джеймс Бонд. След като стана ясно, че реално е съществувал британски агент с име Джеймс Алберт Бонд, изпратен в Полша през 60-те години на миналия век, като шпионин в Студената война, мнозина заключват,че вериятно именно той е прототипа на известния герой на Флеминг. Но дали това е така, при положение че освен имената и това, че е бил агент ,харесващ женска компания“, нищо друго не свързва реалния Джеймс Бонд и героя от романите, нито пък със самия Флеминг.
Има обаче един друг реален човек, който може би стои зад образа на най-известния шпионин в света. Всичко, което трябва да направите, е да замените името му с това на Душко Попов в горния откъс от романа на Флеминг „ Казино Роял“ от 1953 г.
Представете си Шон Конъри, Даниел Крейг, Пиърс Броснан или който и да е актьор на Бонд, който се появява в съзнанието ви, облечен в безупречно ушития си костюм, как влиза в казиното, дава най-съблазнителния си поглед и се представя с думите: „Казвам се Попов, Душко Попов “. Не звучи толкова добре като „Казвам се Бонд, Джеймс Бонд“, но историята на Душко Попов, югославски двоен агент по време на Втората световна война, е достатъчно интригуваща, за да внуши силна връзка с известния измислен шпионин.
По време на Втората световна война, Ян Флеминг е специалният помощник на директора на военноморското разузнаване и като такъв участва в няколко мисии за шпионаж. Роден в богато семейство, по време на по-младите си години, Флеминг е опитвал редица различни професии, преди да стане писател. Шпионските романи, с участието на Джеймс Бонд, са написани след войната. Флеминг обаче признава, че разчита на личния си опит и на хората, с които се е срещал по време на войната, когато конструира маниерите и образа на Джеймс Бонд. Една такава среща, която очевидно е направила голямо впечатление на Флеминг, се е случила в казиното Ещорил в Португалия през 1941 година.
В биографията на Попов, „В лъвската уста“ , написана от Лари Лофтис, се посочва момента, когато Флеминг е наблюдавал стила на двойния агент от първа ръка. „Беше на маса за бакара, където Попов заложи срещу богат противник, избягал от нацистка Германия. Събитието се състоя в казино Ещорил, което в романа на Флеминг се превръща във впечатляващата обстановка, изобразена в казино Роял. Като разузнавач Флеминг е назначен да придружава Попов дискретно, като ескорт на МИ6. Попов носи 40 000 долара, които принадлежат на правителството на нейно величество. Попов се изправя срещу опонента си на масата и провокативно поставя 40 000 долара на масата, около 10 пъти повече от годишните приходи на хората, в началото на 40-те години. Цялото казино замълчава, а противникът на Попов се оттегля от играта.“
Душко Попов (1912–1981), сръбски двоен агент
Душан, или Душко, Попов е роден на Балканския полуостров, в Сърбия, в заможно семейство, което му дава много привилегии. Получава престижно образование, завършва право и по-късно основава собствена фирма. Той свободно владее немски език и има няколко високопоставени връзки в Германия, докато всички изпитват тайно презрение към нацистите.
В началото на Втората световна война, като си спомня, че най-добрият начин да победиш врага си, е да бъдеш близо до него, Попов, тогава югославски разузнавач, успява да си намери работа в Германската разузнавателна организация, Абвер, като нацистки шпионин . Смятайки го за надежден, Абвер го включва в обучение по шпионаж и му дава кодовото име Иван. Когато обучението на Попов завършва и е освободен за мисии от нацистите, той се насочва към Лондон и изявява интерес да помогне на Великобритания, да победи силите на Оста. В началото британските власти са скептични, но накрая решават да заведат Попов на службата, в паспортен контрол, което по това време е прикритието на МИ6. За пореден път, той доказва своята надеждност и му дават кодовото име Триколка.
Тази двойна игра на Попов се оказва важна за победата над нацистите. Германците му предоставят искания за получаване на информация от англичаните. Тогава англичаните му дават дезинформация, за да докладва обратно на Германия, достатъчно, за да поддържа нацистите уверени, че те управляват успешен шпионин, но без да знаят истинските ключови операции на съюзниците. Най-големият му принос във войната е да убеди германците, че съюзническото нашествие в Европа, няма да се случи в Нормандия, а в Кале. Това предизвика отклоняване на много от силите на Хитлер далеч от плажовете, където по-късно кацат британски и американски войски. Германците никога не се осъмняват в надеждността на Попов, въпреки че той непрекъснато саботира техните действия.
Въпреки това има една нация, на която Душко Попов не можеше да спечели доверието. През 1941 г., Абхер изпраща Попов в Америка, за да събира информация и да създаде мрежа от шпиони. Той получава списък с искания за информация, включително защитата на военноморската база Пърл Харбър, в Хавай. В Америка Попов посещава ФБР и предупреждава агентите им за интереса на врага към отбраната на базата. Противно на очакванията на Попов, основателят на ФБР, Дж. Едгар Хувър, отказва да повярва на тази информация, тъй като е известно, че не вярва на чужденци.
След известно време в Америка Душко осъзнава, че ФБР няма да си сътрудничи с него. Но това не го възпира да използва парите, дадени му от нацистите, за да се забавлява със знаменитости и да кара ски на модни курорти. Когато Хувър разбира за дейността на Душко в Америка, той се заканва да го арестува, ако не напусне страната възможно най-скоро. Така той напуска Америка.
Най-голямата ирония на този очарователен, но безмилостен шпионин е фактът, че Душко става единственият следвоенен човек, получил както Ордена на Британската империя, така и Германския железен кръст.
Попов умира през 1981 г., във Франция, след години на страстно пушене и пиене. Ян Флеминг умира доста преди него от инфаркт през 1964 г. Някой близки до Флеминг твърдят, че той самия е споделял, че вдъхновението за създаването на най-известния шпионин, идва именно от работата му с Душко Попов.
Попов … Душко Попов!
