„Мъдрата душа е склонна към самота.“ – Омар Хайям
Вярно ли е това? Прави ли ни мъдростта по-самотни или обратното пази ни от самотата? Едва ли има човек, който в даден момент да не се е чувствал самотен. Но как влияе всъщност самотата на нашето здраве и има ли връзка между чревния микробиом и начина по-който се чувстваме?
Според развиващата се наука за мъдростта, дефинираните черти на мъдростта съответстват на отделни области на мозъка и по-голямата мъдрост се превръща в по-голямо щастие и удовлетворение от живота, докато обратното води до противоположни негативни последици.
В множество проучвания учените са установили, че хората, които се считат за по-мъдри, са по-малко склонни да се чувстват самотни.
В ново проучване изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего разглеждат по-задълбичено връзката между мъдростта, самотата и биологията, съобщавайки, че мъдростта и самотата изглежда влияят и/или се влияят от микробното разнообразие на нашите черва.
Човешката микробиота се състои от трилиони микроби – бактерии, вируси, гъбички, които се намират в храносмилателния тракт. Изследователите от известно време знаят за „оста на червата и мозъка“, която представлява сложна мрежа, която свързва чревната функция с емоционалните и когнитивни центрове на мозъка.
Тази двупосочна комуникационна система се регулира от нервната активност, хормоните и имунната система; промените могат да доведат до прекъсване на реакцията на стрес и асоциално поведение, казват авторите.
Предишни проучвания свързват чревната микробиота с психични разстройства, включително депресия, биполярно разстройство и шизофрения, както и личностни и психологически черти, считани за ключови.
Последните изследвания свързват чревния микробиом със социалното поведение, включително констатации, че хората с по-големи социални мрежи са склонни да имат по-разнообразни чревни микробиоти.
В новото проучване “Frontiers in Psychatry” са участвали 187 души на възраст от 28 до 97 години, които сами са определили нивата си на самота, мъдрост, състрадание, социална подкрепа и социална ангажираност. Чревната им микробиота е анализирана с помощта на фекални проби.
Микробното разнообразие на червата се измерва по два начина: алфа-разнообразие, отнасящо се до екологичното богатство на микробни видове във всеки индивид и бета-разнообразие, отнасящо се до разликите в състава на микробната общност между индивидите.
„Открихме, че по-ниските нива на самота и по-високите нива на мъдрост, състрадание, социална подкрепа и ангажираност са свързани с по-голямо филогенетично богатство и разнообразие на чревния микробиом“, казва първият автор Таня Т. Нгуен, доктор по по психиатрия в UC San Diego School of Medicine.
Авторите казват, че механизмите, които могат да свържат самотата, състраданието и мъдростта с микробното разнообразие на червата, не са известни, но отбелязват, че намаленото микробно разнообразие обикновено представлява по-лошо физическо и психическо здраве и е свързано с различни заболявания, включително затлъстяване, възпалителни процеси, заболяване на червата и депресивни разстройства.
По-разнообразна чревна микробиота може да бъде по-малко податлива на инвазия от външни патогени, което би могло да допринесе и да спомогне за по-добра устойчивост и стабилност на организма.
„Възможно е самотата да доведе до намалена стабилност на чревния микробиом и следователно до намалена устойчивост на смущения, свързани със стреса, водещи до физиологични ефекти надолу по веригата, като системно възпаление“, пишат авторите.
„Бактериалните съобщества с ниско алфа-разнообразие може да не са болест, но са по-малко ефективни за предотвратяване на болести. По този начин самотните хора могат да бъдат по-податливи на развитие на различни заболявания. “
Връзката между самотата и микробното разнообразие е особено силна при възрастните хора, което предполага, че те могат да бъдат особено уязвими към свързаните със здравето последици от самотата, което е в съответствие с предишни изследвания.
И обратно, изследователите казват, че социалната подкрепа, състраданието и мъдростта могат да осигурят защита срещу свързаната със самотата нестабилност на чревния микробиом.
Сложността на темата и ограниченията на изследването, като липсата на данни за социалните мрежи на хората, диетата и степента на обективна социална изолация спрямо субективните доклади за самота, са аргументи за по-големи, по-дълги проучвания, пишат авторите.
„Самотата може да доведе до промени в чревния микробиом или реципрочно промени в чревната среда могат да предразположат индивида да стане самотен“, каза Дилип В. Джесте, д-р, заслужил професор по психиатрия и неврология в Медицинския факултет на Университета в Сан Диего и старши автор на статията. „Трябва да проучим много по-задълбочено, за да разберем по-добре феномена на оста между червата и мозъка.“
Източник: Калифорнийски университет – Сан Диего
