Като едни от най-големите змии на планетата, анакондите обикновено са с дължина от 4 до 5 метра, но някои могат да достигнат и 7 метра.
В нов научен труд изследователи, ръководени от Университета в Кеймбридж, изследват 183 фосилизирани прешлени на анаконди, събрани в щата Фалкон, Венецуела. Всички тези фосили принадлежат на най-малко 32 различни змии.
Екипът изчислява, че древните змии са били с дължина от четири до пет метра. Това е същият впечатляващ и мощен размер като анакондите в Амазонка днес.
„Чрез измерване на фосилите установихме, че анакондите са развили големи размери на тялото скоро след появата си в тропична Южна Америка преди около 12,4 милиона години и оттогава размерът им не се е променил“, казва Андрес Алфонсо-Рохас, водещ автор.
Климатични промени
Това показва, че анакондата е преживяла климатичните промени, без да се смали, докато други големи животни са изчезнали.
През периода от средата до края на миоцена, обхващащ периода от 12,4 до 5,3 милиона години, различни животински видове са били много по-големи от днешните си потомци. По-топлите глобални температури, обширните влажни зони и изобилието от хранителни източници са подхранили този гигантизъм.
Гиганти като 12-метровият кайман (Purussaurus) и 3,2-метровата сладководна костенурка (Stupendemys) са бродили из обширните влажни зони на северна Южна Америка, но днес тези титани са изчезнали.
Анакондата (Eunectes) обаче нарушава тази тенденция, като оцелява до съвременната епоха, запазвайки колосалния си размер.
„Други видове като гигантските крокодили и гигантските костенурки са изчезнали от миоцена, вероятно поради охлаждането на глобалните температури и намаляването на местообитанията, но гигантските анаконди са оцелели – те са супер издръжливи“, казва Алфонсо-Рохас, който е докторант и стипендиант на Gates Cambridge в катедрата по зоология на университета.
Изчисленията на фосилите са потвърдени с помощта на втори метод, при който се прави реконструкция на дължината на тялото на древните анаконди и сродни живи видове, като дървесни боа и дъгови боа.
Забележително е, че реконструкцията потвърждава първоначалното откритие, че анакондите са имали средна дължина на тялото от четири до пет метра при първата си поява в миоценската ера.
Водният начин на живот се оказва благоприятен
Това откритие оспорва общоприетото схващане, че змиите, които са студенокръвни и много чувствителни към температурата, трябва да са достигнали максималния си размер през най-горещите периоди в миналото.
„Това е изненадващ резултат, защото очаквахме да открием, че древните анаконди са били дълги седем или осем метра. Но нямаме никакви доказателства за по-големи змии от миоцена, когато глобалните температури са били по-високи“, отбелязва Алфонсо-Рохас.
Той потвърждава, че не са открити доказателства за по-големи екземпляри от този по-топъл период.
Истинската загадка обаче не е ограничението на размера, а невероятната устойчивост на вида към последвалото глобално застудяване. Според екипа ключът към оцеляването им се крие във водния им начин на живот и разнообразната им диета.
Миоценските влажни зони в северната част на Южна Америка са били подобни на днешна Амазония, предоставяйки идеална, широко разпространена среда за обитаване.
Дори и при промяната на глобалните условия, достатъчно подходяща блатиста среда – с налична храна, като капибари и риба – е продължила да съществува, за да позволи на съвременните анаконди да запазят впечатляващата си дължина.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Journal of Vertebrate Paleontology на 1 декември.
Източник: InterestingEngineering
