По-голямата част от хората в Европейския съюз не бързат да приключат с работата дори и след като получат първата си пенсия, особено тези, които са били самоосигуряващи се преди да се пенсионират.
Според последните данни, изнесени от Евростат, работата след пенсиониране отдавна не е изключение, а все по-често срещана реалност и значителна част от пенсионерите остават активни на пазара на труда – често по нов начин или с различна натовареност.
Забелязва се интересна тенденция при хората, които избират да се самоосигуряват. Оказва се, че именно те са по-склонни да запазят работата си и 56,4% продължават да работят след пенсиониране.
Ситуацията в отделните държави-членки
Сред държавите от ЕС процентът на самостоятелно заетите пенсионери по старост, които са продължили да работят или са се върнали на пазара на труда, е най-висок в Швеция (98,4 %), Финландия (88,0 %) и Ирландия (87,7 %). От друга страна, той е най-нисък в Испания (18,2 %) и Гърция (20,3 %), следвани от Словения (40,4 %). В България близо 60% от пенсионерите избират да продължат да работят и след получаването на първата си пенсия.
Работа на непълно работно време: Новото нормално за възрастните
По-голям процент от пенсионерите в ЕС избират да работят на непълно работно време, вероятно заради нуждата от допълнителен доход, но и от повече време за почивка.
През 2023 г. 10,2 % от пенсионерите по старост на възраст 50-74 години са заети, а повече от половината (57 %) от тях работят на непълно работно време. Този процент е много по-висок, отколкото при лицата, които не са пенсионери по старост (16,2 %).
Заетостта на непълно работно време е била по-често срещана сред пенсионерите по старост във всички държави от ЕС. Този дял обаче варира значително в различните държави.
В Хърватия делът на работещите на непълно работно време пенсионери по старост е най-висок (89,4 %), а разликата с тези, които не са пенсионери, е най-голяма (3,4 %), което води до значителна разлика от 86,0 процентни пункта. Хърватия е следвана от Швеция (79,2 %) и Белгия (78,0 %) с най-висок дял на работещите на непълно работно време пенсионери по старост.
За разлика от тях България отчита най-нисък дял на заетите на непълно работно време сред пенсионерите по старост (9,2 %) и лицата, които не са пенсионери (1,2 %). Литва (19,0 %) и Латвия (23,2 %) също регистрират по-ниски дялове на заетите на непълно работно време пенсионери по старост.
Нидерландия, която има най-висок общ дял на заетите на непълно работно време, показва най-малката относителна разлика между пенсионерите по старост (57,8%) и лицата, които не са пенсионери (39,4%).
Данните показват, че все повече пенсионери в Европа остават на работа. Това от една страна променя нагласите към остаряването, а от друга поставя и важни въпроси пред социалните системи и пазарите на труда. Може би е време в България гъвкавите работни условия да станат по-нормални и достъпни за всички възрасти?
