Европейският съюз (ЕС) преживява две доста предизвикателни десетилетия от 2004 година насам, белязани от сериозни икономически сътресения, включващи глобална финансова криза, пандемия, геополитическа несигурност и инфлационни шокове.
На фона на всичко това обаче реалният доход домакинствата на глава от населението в Европейския съюз отбелязва ръст от 22% за този период. И въпреки възходящата тенденция, ситуацията в отделните държави-членки показва, че увеличението не е равномерно и докато едни страни регистрират впечатляващ възход, други се сблъскват със стагнация, а някои и със спад.
Какви са причините за тези съществени разлики? И как изглежда икономическата карта на ЕС днес?
Нестабилен път към растежа
Според данните, изнесени от Евростат, доходите в ЕС нарастват стабилно до 2008 година, когато световната финансова криза удря с цялата си сила и в трите години, от 2008 до 2011 г. темпът на повишение рязко се забавя, а през следващите 2 години (2012-2013 г.) дори отбелязва спад.
След тези драматични години, между 2014 и 2020 г., ЕС възстановява стабилния ръст, за да се сблъска с ново неочаквано предизвикателство – пандемията COVID-19, която през 2020 г. води до ново свиване на доходите. Все пак през 2021 г. започва да се наблюдава възстановяване, макар и доста по-бавно.
Данните за 2022–2023 г. показват умерен ръст, задушен от висока инфлация и рекордни цени на електроенергията. Първите резултати за 2024 г. обаче са обнадеждаващи: растежът отново се ускорява.
Кой спечели най-много за 20 години?
Динамиката по държави показва сериозен контраст между държавите-членки на съюза. Абсолютен лидер, с увеличение на реалните доходи от 134%, е Румъния, следвана от Литва (95%), Полша (91%) и Малта (90%), които също бележат силен напредък благодарение на интензивни инвестиции, модернизация и европейско финансиране.
Не всички страни в Европа обаче са усетили подобно подобрение. Гърция и Италия отбелязват спад, съответно с -5% и -4%. В тези страни годините, белязани от дългова криза, висока безработица, липса на адекватни реформи и ниска производителност водят до реално обедняване на населението в тях.
Далеч по-ниски, но все пак положителни промени са отчетени в Испания (11%), Австрия (14%), Белгия (15%) и Люксембург (17%).
Дали ускорението през 2024 г. е начало на нов устойчив подем, или само кратка пауза преди поредната икономическа буря? Отговорът на този въпрос, ще разберем през следващите няколко години, но едно е ясно: доходите остават ключов показател за благосъстоянието и социалната стабилност – и Европа следи техния ръст с повишено внимание.
