Цената на златото се повишава до над 5000 щатски долара (3662 британски лири) за унция за първи път, след като стойността му се удвои през много силната 2025 г. за благородния метал.
Обичайното обяснение за толкова сериозни покачвания е, че златото се счита за сигурен залог за инвеститорите, когато други опции изглеждат нестабилни. Високата инфлация например, когато парите в брой бързо губят стойност, често е свързана с покачване на цената на златото. Търговските и действителните войни обикновено също имат подобен ефект.
Затова общоприетото мнение е, че златото се представя добре в моменти на нестабилност. Ново изследване показва, че цените на златото не са просто реакция на краткосрочни икономически събития.
Вместо това, те са отговор на нещо по-дълбоко, отразяващо общото ниво на доверие в това как се управляват икономическите системи във времето.
През последните периоди на устойчива икономическа стабилност на Запад, цените на златото остават до голяма степен непроменени. Стабилният растеж, умерената инфлация и предвидимата политика от началото на 90-те и 2000-те години например не са добри времена за златото.
И вместо да реагира на всеки икономически пик или спад, това, което наистина тласка цените на златото нагоре, е нестабилността в така наречената „парична достоверност“. С други думи, когато има съмнения относно това дали централните банки и правителствата ще могат да поддържат дисциплина по отношение на инфлацията, публичния дълг и стойността на валутата през следващите десетилетия, златото става по-желано.Край на формуляра
Това помага да се обясни защо златото може да продължи да поскъпва, дори когато инфлацията спада, както се случва наскоро в няколко големи икономики, включително САЩ и части от Европа.
И въпреки че скорошната слабост на долара и политическата несигурност в САЩ вероятно са добавили инерция към покачването на цената на златото, тези фактори по-скоро усилват по-дълбока промяна в доверието, отколкото да я обясняват сами по себе си.
Новите открития показват, че нито един набор от макроикономически променливи (като инфлация, лихвени проценти и цени на акциите) не обяснява последователно цените на златото в развитите и развиващите се икономики. Те понякога имат значение, но не винаги.
Така че простичките разкази (независимо дали са за инфлация, търговски войни или отслабване на щатския долар) не са достатъчни, за да обяснят днешния пазар на злато. Само инфлацията не може да обясни защо цените на златото остават високи, дори когато натискът върху цените на обявените пазари е намалял.
Какво ни казва златото за света
Още повече доказателства за това има фактът, че според Световния златен съвет централните банки купуват злато с най-бързите темпове от десетилетия, особено от 2022 г. насам. Това продължава дори след спада на инфлацията в много страни, което отново предполага, че тези решения са продиктувани от дългосрочни съображения, а не от краткосрочни ценови движения.
Решенията на централните банки отразяват опасения относно устойчивостта, диверсификацията и доверието. А за тези банки привлекателността на златото се крие най-вече във факта, че то носи относително малък риск.
Не се емитира от правителство като фиатните валути. Не може да се създава по желание като хартиените пари. И не зависи от доверието, в която и да е институция.
Така че в свят на висок публичен дълг, геополитическа фрагментация и нарастващ натиск върху независимостта на централните банки, златото предлага стабилност и застраховка. А цената му се покачва, когато доверието в правилата, управляващи парите, се губи.
Тази несигурност може да продължи дори когато растежът се възобнови или инфлацията спадне. В тази светлина, скорошният скок на златото не сигнализира за импулсивна паника или предстоящ колапс.
Вместо това, той отразява преоценка на дългосрочното парично доверие във време, когато правителствата са изправени пред трудни компромиси между устойчивостта на дълга, политическия натиск и ценовата стабилност.
С настоящата си висока стойност, златото не предсказва конкретна криза. Нито пък предоставя ясна прогноза за инфлацията. Но разкрива нещо важно за настоящия момент.
Пазарите изглеждат по-малко сигурни, че рамките, регулиращи парите, дълга и политиката, ще останат непроменени. Това не означава, че тези системи са се провалили, но предполага, че тяхната надеждност вече не се приема за даденост, както е било в миналото.
Златото не предсказва бъдещето. Но то предлага поглед към това колко уверени са пазарите относно основите на световната икономическа система.
Източник: Hafiz Muhammad Usman Rana, Senior Lecturer in Finance, Birmingham City University/The Conversation
