Perseverance започна преобразуването на част от богатата на въглероден диоксид атмосфера на Червената планета в кислород.
Експериментален инструмент с размер на тостер на борда на „Постоянство“, наречен Mars Oxygen In-Situ Resource Utilization Experiment (MOXIE), изпълни за първи път задачата във вторник.
Докато технологичната демонстрация тепърва започва, тя може да проправи път за това научната фантастика да се превърне в научен факт – изолиране и съхранение на кислород на Марс, за да помогне на ракети, които могат да издигнат астронавтите от повърхността на планетата. Такива устройства може и един ден да осигурят въздух за дишане за самите астронавти.
„Това е критична първа стъпка към превръщането на въглеродния диоксид в кислород на Марс“, каза Джим Ройтер от НАСА в изявление „MOXIE има още работа, но резултатите от тази технологична демонстрация са пълни с обещания, докато вървим към целта си един ден да видим хората на Марс. Кислородът не ни е нужен само за да дишаме. Ракетното гориво зависи от кислорода, а бъдещите изследователи ще зависят от производството на гориво на Марс, за да пътуват до вкъщи. “
Извеждането на 4-ма астронавти от марсианската повърхност при бъдеща мисия ще изисква приблизително 15 000 паунда (7 метрични тона) ракетно гориво и 55 000 паунда (25 метрични тона) кислород.
За разлика от това, астронавтите, живеещи и работещи на Марс, ще се нуждаят от много по-малко кислород за дишане. „Астронавтите, които прекарват една година на повърхността, може би ще използват един метричен тон „, каза Хехт.
Изпращането на 25 метрични тона кислород от Земята до Марс би било трудна задача. Транспортирането на еднотонен кислороден конвертор – по-голям, по-мощен потомък на MOXIE, който може да произведе тези 25 тона – би било далеч по-икономично и практично.
Атмосферата на Марс е 96% въглероден диоксид. Процесът на преобразуване изисква високи нива на топлина, за да се достигне температура от около 1470 градуса по Фаренхайт (800 по Целзий). За да се приспособи към това, модулът MOXIE е направен от топлоустойчиви материали. Те включват части от никелова сплав, отпечатани с 3D, които загряват и охлаждат газовете, протичащи през нея, и лек аерогел, който помага да се задържи топлината.
При тази първа операция за производство на кислород от MOXIE беше доста скромна – около 5 грама, еквивалентно на около 10 минути дишащ кислород за астронавт. MOXIE е проектиран да генерира до 10 грама кислород на час.
Тази технологична демонстрация е предназначена да гарантира, че инструментът е оцелял при изстрелването от Земята и почти седеммесечно пътуване през дълбокия Космос. Очаква се MOXIE да извлече кислород поне още девет пъти в течение на марсианска година.
„MOXIE не е само първият инструмент за производство на кислород в друг свят“, каза Труди Кортес от НАСА. Това е първата по рода си технология, която ще помогне на бъдещите мисии, използвайки елементи от околната среда в друг свят, известно още като използване на ресурсите на мястото.
„Този процес ни позволява да превърнем изобилието от въглероден диоксид в използваеми неща: гориво, въздух за дишане или, в комбинация с водород, вода.“
